ФУТБОЛ, СЕКС И КОЧИНИ

в.„Стършел“, бр. 3710/23.08.2019 г.

Имаше нещо симпатично навремето във футболните агитки. Вярно, понякога хвърляха бирени шишета по съдиите, но това само подсказва колко рядко е било – щом са продавали бира в стъклени бутилки по стадионите. Думата „хореография“ се употребяваше само в балета, но понякога наричаха играчите балерини – така че имаше и нещо общо между изкуството и спорта.

Днешните времена са по-динамични – от „24 ЧАСА” ден преди мача научаваме първия резултат – „Фенове на „червените” крадат уиски и презервативи”. Дотук – добре, любопитството какво ще стане, ако нагълта човек двеста грама на екс, е похвално, а и сигурността при секса е важна. Забавното е, че феновете задигнали от русенски магазин освен пиячката и кондомите, и „4 парфюма”. Очевидно уискито не е стигнало за всички.

За разлика от червените, сините фенове се забавляват във фейсбук – обидени едновременно от резултата и някакъв коментар в т. нар. социална мрежа, те отвръщат поне вербално на удара (цитираме по „ТРУД”): „Докато едни селски бекчета, дето не могат чист български да говорят и цял живот чакат мачовете с „Левски” да се изявят и да им вземат интервю, за да кажат поредната малоумщина, имат право само да си седят в селските отборчета (…) Защото колкото и загуби да понесем, името, което „само ни е останало”, е по-голямо от всички гнусни помиярски отборчета взети заедно. Това е футболът.”

Защо се занимаваме с анонимни простотии, които всеки може да пусне направо от кръчмата в мрежата? Ами – защото речникът ни се стори странно познат. На първа страничка на всекидневника друго анонимно четиво ни обяснява как „В летните горещини добре познатата „зелена” шайка опитва да привлече внимание” с някакви „тъповати мнения”. Благодарение на подобни тъповати мнения „планинският туризъм у нас е блокиран, големи инвестиционни проекти заминаха в канала”, а „еколозите” стоят в собствената си кочина, потънали до ушите в кал, сочат с пръст към държавата и казват – „Тя е виновна”.

Образно и силно речено! Особено в днешно време, когато да се стои в кочина е малко рисковано. Очевидно – и да се сочи с пръст.

„СТАНДАРТ” не е чак толкова напреднал в изящната словесност, може би – защото и правописът му малко куца. Запазили сме грешките на оригинала, за да не се изгуби в превода непреходното му значение: „Основните играчи са ясни - Йорданка Фандъкова и Мая Мяанолова, въпреки че и двете бавят официалното си решение. Особен калорит в кампанията ще внасят други три имена. Единият е проваленият съдия Методи Лалов, когото прокуратурата и КПКОНПИ проверяват за обществена поръчка за 400 000 лева. Той е фаворит на разградската десница, която вече обяви, че ще го подкрепи. Преброителят на счупените павета Борис Бонев от „Спаси София” пък е първи ревервен кон на десницата, ако Бонев „изгърми”, а Десислава Иванчева, която първа обяви кандидатурата си, се окаже, е трябва да излежи присъдата”.

Постарах се да разбера с какво толкова Разград (освен с „Лудогорец”) е несимпатичен на родната преса. Отговора намирам в „ТРУД” – „Разградска десница” „сполучливо в социалните мрежи наричат ГМО-коалицията между „Да, България”, ДСБ и Зеленото движение, чийто партиен лидер е бивш служител на подсъдимия Прокопиев”.

Приликата между фейсбук и българската преса е, че най-интересните мнения винаги са анонимни – както и трудовият коментар, че „Номинацията на Гешев осигури добри хонорари за лятото и на куп копирайтъри, дизайнери, обикновени драскачи, интернет тролове и професионални протестъри”.

Защо само за лятото, след като изборът на нов главен прокурор е чак в края на есента – не става ясно, може би анонимният автор също не знае, за него е важно да напопържа опонента, та чак в джигера да го смъдне.

Май че пропуснах да цитирам последните редове от декларацията на анонимните левскари – „Ама вие какво ще правите, ако ви счупим зъбите и пропуснете следващия път да говорите за „Левски”? Нещастни мижитурки!”

Да ви напомня нещо стилът на непрофесионалния автор?