ДА ЛЪСНЕМ ПАТЪЦИТЕ!

в. „Стършел“, бр. 3831/24.01.2020 г.

Хубаво е човек от време на време да отваря старите книжки – ако не друго, научава поне две неща – първо, че няма нищо ново под слънцето, и второ – че да се лъскат патъци е стара българска журналистическа традиция.

Ето един пример отпреди сто и тридесет години – княз Фердинанд, любител на природата, решава да се разходи из новата си страна. И вестник „Свобода” е по дирите му:

„Негово Царско Височество благоволи да се разходи из града нощно време, сам, придружен само от председателя на Народното събрание и околийския началник… Тук съм длъжен да кажа, че Негово Царско Височество спа само няколко часа…”

Сто и тридесет години по-късно „ТРУД” продължава славната традиция:

„Множеството от селото с минералните извори искрено се зарадва на визитата на министър-председателя. „Да сте жив и здрав, свалям си шапката пред вас от благоволение!”, каза развълнуван възрастен мъж на Борисов. А премиерът му стисна ръката: „И аз съм селянин от Банкя като теб!”

Грешката на Фердинанд е, че е благоволил да се разхожда нощем – когато хората спят. Иначе би могъл и той, като г-н Борисов, да благоволи да „предупреди полицай, охраняващ реда, да не прави компромиси и всички кметове, областни управители и политици от ГЕРБ, дошли на инспекцията, да спират на обозначените места… „Ако ли не: на високопоставените гости – актове!” – отсече Борисов. И сам спря на отбивка по ремонтираното трасе.”…

Хайде, стига, че стана благниво.

Но клевета ще е, ако обвиним родната журналистика, че е останала на нивото на края на ХIХ век, или, както би рекъл бай ни Ганьо, „Фин дю сийекъл” – „ТЕЛЕГРАФ” разширява кръгозора ни до смайващи ширини: „Куче изяло отрязания пенис на заклан гей”!

Това прадедите ни дори не са го и сънували!

Ако прочетеното ви е развълнувало, пийте една студена вода, за да продължим. Не можете? Няма вода? Глупости! Не гледайте тъпо в кранчето – четете „24 ЧАСА”, където Министерството на регионалното развитие и благоустройството тържествено обявява, че „Само 117 хиляди души са на воден режим”!

От тях – най-много в Перник и околните населени места – близо 82 000 души.

А другите? „В област Велико Търново на воден режим е град Елена и пет села, в област Търговище засегнати са 10 781 души в Омуртаг и 45 в различни села, в област Шумен частично без вода са 10 000…”

Дотук – добре, остана само да разберем къде са се скрили последните десетина хиляди безводници. Лесно е – според „СТАНДАРТ” „Плевен и Ловеч пестят от септември”!

Ще речете – Плевен и Ловеч не бяха ли по-големи градове? Ако разделим десет на две – ще се окаже, че във всеки от тях са останали хора колкото за по-големшко село!

Глупости, ще ви отвърнем ние – вие ли знаете по-добре от МРРБ колко от избирателите нощем надават ухо към къркоренето на чешмите!

ЯЖТЕ ТИКВИ, ГОСПОДА!

в. "Стършел", бр. 3612/12.10.2015 г.

Малко радости ни останаха в тоя живот, при това – скъпи!

„Бачкаме цял ден за бутилка алкохол“ - съобщава кахърно „ТЕЛЕГРАФ“. И продължава - „За сравнение работещите в Австрия успяват да направят това в рамките на 1 час работа“.

Как при това положение да не се чувстваме нещастни, ощетени и прецакани! Добре че информацията е на по-вътрешна страница, иначе можеше да предизвика бежанска вълна към Виена!

От статистиката, с която се е сдобило телеграфното издание, не става ясно колко бачкат руснаците за бутилка водка, но сигурно пак не е цял ден, защото според „ТРУД“ „Сидеров предрече вълна от българи към Русия“.

В края на краищата – като ни плащат толкова, толкова и ще бачкаме!

Нагледен пример ни дават два всекидневника, които нямат нищо общо помежду си. „СТАНДАРТ“, цитирайки сайта marica.bg, ни предупреждава: „Граждани алармират за фалшив зехтин“. Пловдивчанин алармирал не само сайта, а и Комисията за защита на потребителите, откъдето компетентно лице разяснява как да различаваме фалшивия от истинския. Същият гражданин и същото компетентно лице обясняват същото пред „МОНИТОР“ в същия ден - „Фалшив зехтин заля магазините“. Разликата е само в това, че в първия текст е споменато името на пловдивчанина, а във втория се уточнява, че е живял дълги години в Италия, та затова разпознал ментето.

Не е гот да се преписва, знаете – на децата се караме, на кандидат-шофьорите заглушаваме телефоните, а по вестниците – очевидно не само може, ами и трябва.

Нещо познато ни лъхва от „УИКЕНД“ - „Тодор Живков – таен син на Фердинанд?“ Питанката е поставена за всеки случай – все пак Тато си има  роднини, които знаят къде е Съдебната палата. Има и уточняващо антрефиленце - „И Борис III може да е бащата“. Без питанка.

Напъваме се да се сетим откъде ни е позната тая история, крепяща се на големите носове на царете и генералния секретар. Ами – преди две години и половина в „168 ЧАСА“ излезе длъжък текст, също придружен със застрахователната питанка „Тодор Живков – син, а не брат на Борис III?”.

Да опитаме да сравним двете публикации - „В онези години било дълг на монарсите да осигуряват сексуално обучение на синовете си тийнейджъри“ („УИКЕНД“). „Далеч преди началото на ХХ век е било дълг на аристократа, на владетеля да спи и със слугините, за да може подраст­ващите му синове своевременно да преминат "обучение" в стаичките им.“ („168 ЧАСА“).

Дето се вика – открийте седемте разлики.

Междувременно „ПОЛИТИКА“ открива една-две разлики между италианската и българска практики – докато в Италия „Бандитският имот може да се ползва като детски летен лагер“ - в смисъл, конфискуваните имения на мафиотите се сдобиват с голяма табела „Отнето от мафията“ и вътре се настаняват дечурлига за лятото, у нас „Губернатор се вози в мерцедес на сутеньор“. Отнетата кола на сутеньора с милия прякор Дебелия била връчена за ползване на областния управител на Благоевград. Надяваме се – след щателна дезинфекция!

Правосъдието у нас пипа здраво, каквото и да говорим! Ако си спомняте, преди шест години съвестнен гражданин, набеден по-късно за октопод, донесе в Министерския съвет секретен доклад, изгубен от експремиера Станишев. Шест години след това, както пише в „ТРУД“, „Съдът прекрати делото за изгубените 7 секретни доклада и го върна на прокуратурата“. Защо? Елементарно – защото делото е така засекретено, че обвиняемият няма право да си прочете обвинителния акт. Прокуратурата от своя страна настоява, че всичко е толкова тайно, че няма начин да бъде разсекретено, съдът – че не иска да съди човек, който не знае в какво го обвиняват.

Как да не се пропие човек от радост! Нищо, че цял ден трябва да бачка за това удоволствие! Ако ви е скъпо – яжте тикви, господа – според „МОНИТОР“ „Миризмата на тиква била като виагра“.

Сега е сезонът на тиквите – да се възползваме!