Първият голям губещ от британския референдум вече е ясен –
литовският депутат със странното име Гуога. Ден преди гласуването той
според „24 ЧАСА” се обзаложил, че ще „даде парите на организация за
благотворителност, посочена от Фарадж, ако британците гласуват да напуснат ЕС”.
Е, на печелившите – честито!
На губещите... Всъщност – има ли губещи?
През седмицата се разбра, че България е осъдена да плати
милиард и стотина милиона за Беленските реактори. От една страна – милиардът,
както и да си го пресмяташ, все е милиард загуба. От друга – според министъра
на енергетиката г-жа Петкова, цитирана от „СТАНДАРТ”, „Не губим от арбитража
за Белене”. С уточнението, че „НЕК ще плати само 550 млн. евро за един
готов и един строящ се ядрен реактор”. Тайната защо един милиард за ненужни
реактори не е един милиард загуба разкрива председателят на Комисията по
енергетика към НС г-н Делян Добрев с енигматичното изречение пред
„ТРУД”: „Сумата, която трябва да бъде изплатена според решението на
арбитражния съд, не е колосална за НЕК и няма защо да се използва за плащане”.
Вие нещо да разбрахте? Защото аз – не. Как така сумата,
която трябва да бъде изплатена, не трябва да се използва за плащане – убийте ме
– не знам. Ако знаех, със сигурност щях да спра да си плащам дължимите суми за
ток и парно!
Но очевидно съм тъп – не разбирам тънките управленски
ходове на държавниците ни!
Както и не разбрах от какъв зор 12 000 български учители
бяха разкарани да пълнят зала „Армеец” – според „СТАНДАРТ”, който цитира
ресорният министър г-жа Кунева, само срещу 100 000 лева, останалото – за
сметка на общините. Кво му плащаш! Но пък какво по-хубаво от това, което четем
в броя от 17 юни – че синдикатът „Образование” е съобщил, че „660 лева ще
стане стартовата заплата за млад учител”, а „останалите учителски
заплати ще скочат с 10 на сто. Очаква се договорът да бъде подписан до края на
седмицата, когато е съборът на преподавателите”... Съборът мина и отмина,
според някои и колективният трудов договор се подписа, но пък се яви нова
загадка – добре, докараха с училищните автобуси дванайсет хиляди преподаватели,
за да поседят четири часа в залата и послушат смешките на водещия събора (!) Димитър
Рачков, прилежно записани от репортера на „24 ЧАСА”: „Ако имаш два
пищова за класното, дай единия на ближния си” или „Не оставяй домашното си за
утре! Може да те мързи повече”. Май това бе най-смисленото от казаното –
още на другия ден се оказа, че „Борисов и Горанов попариха Кунева за
учителските заплати”. „Аз от вас научавам” – казва премиерът пред
журналисти от „СТАНДАРТ”, а „От Министерството на финансите заявиха
официално, че не са водени разговори за увеличение на учителските заплати от
догодина”.
Като е тъй – какво точно са подписали синдикатите и
министерството?
В следващите дни започна разплитане на кукувичата прежда
кой кого, как и защо е лъготил, дали е лъготил или просто си е правил
предизборна кампания, дали е правил предизборна кампания или просто е искал да
зарадва изтормозените от дългия път учители, но животът е прекалено кратък и
скучен, за да се занимаваме с поредната управленска загадка, още повече, че
министър Кунева след два дни усилени обяснения изчезна от хоризонта, очевидно –
спазвайки Правило № 6 на Рачков: „Голяма дума кажи, голямо междучасие не
пропускай”.
Ами – иде лятна ваканция, отпуски, купон, наесен кой,
освен учителите, ще се сеща, че в началото на лятото са ги лъгали пред всички,
а те са кимали послушно и възторжено са ръкопляскали. Вече сме свикнали – от
четвърт век и кусур сме все така!
