НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ТИКВА

в. "Стършел", бр. 3545/20.06.2014 г.

В една вече много далечна година на един вече разрушен стадион ми се падна невъзможната задача да превеждам на монголски журналист текстовете на групите, участващи в един от първите рокфестивали на София. Засечката стана на парчето на "Ера" "Не е лесно да си тиква". Какво е това тиква - попита монголецът. Казах му го на чист руски. Не разбра. Нарисувах му на листче. Той пак не разбра, защото в Монголия такива работи не растат. Но беше учтив човек, кимна с глава и попита - а защо да не е лесно? В песента не се казваше защо, така че се измъкнах с обяснението, че това е непреводима игра на думи.

На също такава непреводима игра на думи се натрисаме и във вестниците от последните дни.

"ПОЛИТИКА" например в предизборния си брой тържествено обявява, че "Самодейният реформаторско-гербаджийски театър сви масовите събирания до седянки", и уточнява, че "Участниците в представленията вече си знаят и кътните зъби и опорните точки".

Дотук - добре, всичко е ясно, враговете - също, подигравката е язвителна, но сполучлива...

Седмица по-късно обаче самодейният реформаторско-гербаджийски театър изведнъж губи половината от участниците си (поне по страниците на политическия седмичник) - "Реформаторският блок не е коалиция на идеи, а математически съюз за електорално оцеляване".

Какво стана с другата половина от самодейната трупа? В следизборния брой тя нещо се губи. Но в следващия изненадващо се появява - начело с лидера си - "Никаква радост не ми носи новината за предсрочни избори, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов"... Къде остана Боко Тиквата? Кога от тиква се превърна в лидер на национално отговорна партия? Да няма някаква грешка?

Отваряме "МОНИТОР", за да проверим дали случайно по страниците му не се търкаля тиква някаква - там - още по-голяма изненада! То бива, бива национална отговорност, но това вече намирисва на прегоряла палачинка - "Борисов: Държавата е над партията"... Слава Богу, съседната дописка ни напомня за пристрастията на издателите на мониторната газета - "Кунева драпа за шеф на реформаторите".

Потресени като подхвърлена нависоко палачинка, поглеждаме към икономическите страници и попадаме на авангардно решение на  енергийната криза - "В 60-литров резервоар често сипват по 70 литра" - уверява ни "ТРУД".

Доколкото това намирисва на някакво мошеничество, проверяваме как действа съдебната система и с удовлетворение прочитаме в "24 ЧАСА", че "Осъдиха двойния убиец от Джебел за кражба на прахосмукачка".

С твърда ръка пипа Темида у нас - нищичко не прощава!

А на съседна страница в пространно интервю детето-чудо на соцпартията, феноменът "15", евродепутатът Момчил Неков скромно, но от сърце ни уверява, че "Не е нужно да си гений, за да се занимаваш с политика".

И да си тиква не е лесно, ама защо - не е ясно.

Непреводима игра на думи. Като "Обръщане на палачинка".