сряда, 28 септември 2016 г.

ПО КОТЕШКИТЕ ДИРИ

 в. "Стършел", бр. 3662/30.09.2016 г.

В тия дни на безпрезидентска кампания ни липсва любимото занимание за средния българин - силно да люби и мрази. Затова съсредоточаваме напиращите чувства връз домашните любимци. Ако си направите труда да преброите колко котки дневно качват приятелите ви във фейсбук, ще разберете корените на демографската криза – котараните са двойно повече от бебетата.
Ето защо никак не е за учудване, че и пресата не остава назад – читателят си иска всекидневната доза мъркане!
Поводите за национална гордост напоследък не са много, затова „СТАНДАРТ” се е потрудил да ни измисли още един: „Котките ни с гени като фараонските”. Оказало се, че нашите котки носят синята кръв (така едно време се казваше на гените) на фараонските домашни любимци! Такива гени имали само котки от България, Турция и Субсахарска Африка (в смисъл – от Сахара надолу, под Екватора). Изненадващо обаче същият ген се появява и в Скандинавия! Как е стигнал дотам? За изданието няма никакво съмнение – те били „донесени от викингите”. Що ще викинг в Черно море – не е ясно, може пък и по Дунава да са стигнали разбойниците и да са ни оставили песента „По Дунава кирпич плава” – съвсем викингски звучи!
Австралийските котки нямат благороднически произход, затова им намират работа – „Австралийската полиция назначи уличен котарак” – съобщава „МОНИТОР”. Котакът, навлечен с полицейска униформа, ловял мишките в полицейската конюшня и според изданието „прекрасно се справя със задълженията си”. „24 ЧАСА” също обръща внимание на назначения на държавна служба хищник, но според неговите източници полицейският служител „бил заснет как си подремва, докато плъхове се разхождат необезпокоявано около него”.
Разберете се, бе – лови ли мишки или само ги хваща и после ги пуска под гаранция, както става на някои други места по планетата!
Котката, както и да си говорим, е символ на домашния уют, освен в случаите, когато нещо ви се ядоса и ви напълни обувките с нещо миризливо. А домът, както знаем, се върти от съпругата! Само от „24 ЧАСА” можем да разберем „Как да си изберем съпруга”. Под снимката на прясно дипломирани кандидат-съпруги следва нещо като приказка – какви качества трябва да притежава „най-добрата мома”. Веднага ги преписваме – да не изпуснем някое: „дали живее в добри отношения с дружки и съседки, има ли наклонност към къщовничество, тъкане, шиене, обработване на земята, отглеждане на цветя в градинка, пее ли в дома си, рано ли простира прането, спи ли до късно, ходи ли за дърва и уморява ли се бързо”.
Пропускаме перипетиите около кастинга за най-лични моми и потресени научаваме, че печелившата е „образована, красива, работлива  и езици знае, и добра плата получава”... (за цепенето на дърва и прането не става дума, очевидно се подразбират). Къде да ги намерим? Елементарно – в пловдивското Висше училище за агробизнес и развитие на регионите!
Честна дума, заплюйте ме, ако черно на бяло не пише точно така!
Не пише, разбира се, че нескопосаната приказка е реклама, но това е миниатюрен пропуск в сравнение с полезната информация къде да си търсим половинките. Бегом към Пловдив!
Любовта към животните си е в кръвта ни – щом видим животно, моментално го обикваме – ето, в „ТЕЛЕГРАФ” „Няколко села търчат след прасета по шосе”. Обърнал се ТИР с прасета и хората, като видели, че  животинките  са тръгнали пеш към дестинацията си, моментално ги качили на стоп – да не се морят напразно! А някои така ги обикнали, че си и прибрали вкъщи за домашни любимци!

Такива сме си ние – всичко, шаващо наоколо, обикваме или правим на пържоли, особено когато кандидат-президентите наоколо са кът!