ПОСТКОВИДНИ СИНДРОМИ

 

в. „Стършел“, бр.3931/14 януари 2022 г.

Вече и на докторите взе да им омръзва пандемията, та започнаха да търсят ново поле за изява – така се явиха проучванията за последствията от ковида. Нарекоха ги постковидни синдроми. В множествено число, защото се оказаха доста!

И на съвсем неочаквани места! Дори в кралските дворове – ето, погледнете прегледа на годишните събития в „СТАНДАРТ“, за да се убедите, че тая напаст не прощава и на коронованите особи – „Гола кралица, принц педофил и избягала принцеса“  - най-невинните последствия от болестта.

А по-скоро заради тях, отколкото заради наближаващите президентски избори, във Франция се завихри неочаквана интрига – резюмираният в заглавие от „ТЕЛЕГРАФ“ скандал наистина заслужава внимание –„Бриджит Макрон ще доказва в съда, че е жена“. Френските тролове знаят всичко – включително и рожденото име на майката на три деца (от предишен брак) – Жан-Мишел Троние!

Или хирургията много е напреднала, или политидиоти има не само по нашенско.

Опитите на здравните власти да кандардисат населението да се ваксинира най-после срещат категоричен отпор от „ТРУД“ – „Дават 75 лева подкуп на пенсионери за трета игла“. За кого – стимул, за кого – подкуп, въпрос на терминология, важното е, че пред пунктовете се извиха опашки. А можеше да е и иначе – ако бе приет гръцкият вариант всеки неваксиниран пенсионер да се глобява с по сто евро месечно. Тогава щяхме да видим правителство боб яде ли!

Откъде парите за ваксинационно корумпиране на населението? Елементарно – имаме си печатница, правим си ги! „СТАНДАРТ“ ни светва как: „Напечатахме над 2,5 млрд. лева за година“!

За съжаление, хартията поскъпна, токът – също, така че тая година печатането има вероятност да ни излезе солено. Елементарна математика!

А някои са пропуснали и уроците по география.

Историкът, по съвместителство – и лидер на партия, г-н Костадин Костадинов, в интервю за „ТРУД“ парира жалките опити на конкуренцията да лансира някакъв пазарлък за Македония. Той и неговата партия са наясно с целите си: „От „Възраждане“ знаем какво искаме – искаме България да бъде след 10 години с 10 млн. население и ако е възможно – 140 хил. кв. км.“

На въпроса на изумената журналистка „Нека само да уточним как от 111 хил. кв. км. ставаме държава с територия 140 хил. кв. км.?“, следва отговор, издаващ тежък постковиден синдром: „С Македония. По модела на обединението на двете германски държави. Както се обединиха двете германски държави през 1990 г. Има две български държави. Трябва да работим за това“.

Преди да започне работа по анексирането на Северна Македония, нека първо г-н Костадинов си припомни нещичко от географията – въпросната държава е с площ около 25 000 квадратни километра. Добавяме нашите досегашни 111 000 и откриваме, че ще се наложи да поговорим и с гърците, за да се изпълни изконната възрожденска цел и си набавим от тях липсващите 4 000.

А пък според последните преброявания България има шест милиона и половина население, а Македония – милион и осемстотин хиляди.

Пак два милиона без нещо не достигат до десет. Да се надяваме, че  патриотично ще наваксаме с раждаемостта! Бая работа ще падне!

Прочее, бай, бабо, да не ни среща ковид – след него хептен лошо ни се пише!

ЖИВЕЙ МИ СЕ, ТА МИ СЕ ПЛАЧЕ!

в. "Стършел", бр. 3597/26.06.2015 г.

Ей така, като отворя пресата сутрин, изведнъж ми се приживява.

Чуден живот, интересен, пълен с приключения, изненади, закачки и веселби живеем – и след като го поживеем, си купуваме вестник, за да проверим дали правилно го е отразил.

Весело живеем ние – пием, пеем, пушим, а държавата се грижи за нашето забавление - „Вадят безработните от кръчмите“ - твърди „ТЕЛЕГРАФ“. В смисъл, че държавата щяла да праща по кръчмите специално подготвени чиновници, които да показват на подпийналите безработни как да отидат в бюрото на труда, за да научат, че няма работа. За по-любознателните има осигурени и интелектуални занимания - „Проект събира три поколения неграмотни“. Ей, как минава времето! От образователна реформа на образователна реформа – и вече трето поколение не знае азбуката! Но и на това трябва да се гледа позитивно – ако се преброят грамотните хора в страната, със сигурност са почти толкова, колкото по време на Преславската школа – оная, заради която десети век е наречен Златен век на българската книжнина. Брей, живеем си, значи, в Златния век, без да подозираме!

И култура, бихме добавили, ето, в Търново си имат най-културните таксиджии! „Актьори заработват като таксиджии и пазачи“ - четем с възторг. Великотърновският театър четвърти месец не плащал на състава и жреците на Мелпомена, за да изкарат някой лев, подкарали такситата из града. Ех, живот, здравей – качваш се в таксито, вземаш автограф, питаш за бъдещите творчески планове...

Хубаво е, когато хората не се свиват само в рамките на преките си служебни задължения! Защото ето какво става, когато си се вкопчил само за тясната си специалност - „24 ЧАСА“, да речем, ни информира, че „Цигани крадат капаци на шахти на 20 м от ГДБОП“. ГДБОП, за несведущите, е дирекция за борба с организираната престъпност, при това главна – не престъпността, дирекцията. Пък двамата гастрольори с каруцата очевидно не са от организираната – затова никой не им е обърнал внимание. Предполагам, погледнали са през прозореца и са рекли – а, тия са неорганизирани, не са за нас, да се оправя кварталният.

Ето, и ония, дето навремето ни плашеха с вратовете и ланците си, минаха на съвсем миролюбиви професии - „Мутри ни качват в рейса“ - научаваме от „ТЕЛЕГРАФ“. Вярно, следят да се качим в тяхното бусче за Перник, а не в нечие друго, но пък със сигурност все някога са помогнали и на нещастна стара жена да се качи! И не професията се облагородява, благородството си спи у всеки от нас, само трябва да се сръчка и – направо не можете да познаете човека срещу себе си!

И не сме като някои, които си приписват чужди постижения – от раждането на Клеопатра до парцелирането на Луната. Ние чуждото не щем, но нашето не си даваме – ето, в „СТАНДАРТ“ проф. Божидар Димитров директно си го казва: „Македонският герб откраднат от Созопол“! В смисъл, че не Созопол е откраднал герба, а обратното. При разкопки открили амулет с форма на бича глава, върху който съвсем ясно се вижда „соларен символ във формата на осемлъчева звезда, станала известна като герб и знаме на днешната Република Македония“. Досега само гърците се сърдеха на братята македонци за копирането на звездата от Вергина, сега – и ние, заради созополската говежда глава! Но и гърците нямат толкова стабилни основания за претенциите си, защото според шефа на нашия национален исторически музей „Созополската звезда е с век по-стара от тази на Филип Македонски и очевидно е открадната от него...“

Крадливо племе открай време, брей!

Сега остава созополският кмет да последва съвета на научното светило и да даде Македония под съд – или да си му платят авторските права върху бичата глава, или да си махнат герба и да си измислят нов!

Добре си живеем, само вселенският заговор срещу нас пречи на пълното щастие – ето, в „МОНИТОР“ – насред София,  в подлеза на булевард “България” „Французин халоса жена с шише ракия“! Що не си халосва французойките, ами е тръгнал да бие нашите! Ние и сами можем да си ги млатим, без чужда помощ! 

Ако не бяха тия чужденци, всичко щеше да си ни е наред, само те объркват щастливия ни живот – щото ни завиждат, че си живеем, та ни се плаче, ето затова! 

ЧУДЕСА ПО НАШЕНСКО

в. "Стършел", бр. 3587/17.04.2015 г. 

Пролет иде, птички пеят, мартенички се веят по цъфналите дръвчета, котараците обикалят с навирени опашки по покривите, всичко се събужда за живот и любов – всяка твар е подвластна на тая работа – ето, в „24 ЧАСА” след като другите медии вдигнаха паниката за птичи грип в резервата Сребърна, ни успокоява, че това е само временно явление – „Пеликаните в Сребърна изтощени от любов, лесно ги хваща птичи грип”. Изглежда затоплянето не се отразява така на хората – нещо напоследък нищо не се чува за коварни пролетни вируси.

Резерватът си е резерват, ловният сезон май още не е открит, но „ПРЕСА” предупреждава отговорно, че „БСП тръгва на лов за почтени кметове”. Хич бива ли така – колкото почтени кметове са останали, вместо да ги запишат в Червената книга като изчезващ вид, те решили да ги изтребват! Слава Богу, от текста става ясно, че кръв няма да се лее, само ще ги залавят, за да ги кандидатират за нов кметски мандат.

Предпразнично на кръв ни гледа и уводното заглавие на „24 ЧАСА”: „Балканска война за 130 млн. лв.” Какво става с тоя свят – хората милиарди откраднаха и – пито-платено, те за жалки стотина милиона ще се изтрепят! Да се запасяваме ли с брашно и олио или вече е късно?

Спокойно – четете и дребния шрифт, господа, става въпрос за хотелиерите, които пресметнали, че българинът бил заделил сто и тридесет милиона за празниците и си правят кални номера, та да откинат по-голям дял от милионите.

А „ПРЕСА” ни запознава с истински нови военни планове на армията – „Наши самолети да бранят небето на Македония”. Условията за това са минимални – първо трябва да приемат Македония в НАТО, после ако алиансът ни възложи, а също така „ако купим нови изтребители и съседите се съгласят”. Колко му е! Очевидно министерството е намерило някъде гърне с жълтици, защото под оптимистичната теория за развитие на българската авиация четем „Мрачна прогноза за парите на армията” – в смисъл, че тазгодишният военен бюджет „не може да осигури издръжката на 4000 военни и цивилни служители”...

Очевидно комшиите ще почакат.

Надяваме се военните да четат „СТАНДАРТ”, защото там индиректно се подсказва една идея как да ремонтираме сами изтребителите, които сега не летят, защото няма пари за ремонта им – оказва се, че разполагаме с неочаквани възможности – „Московски поправи самолета на властта” – възторжено съобщава изданието над снимка, на която транспортният министър кой знае защо не ремонтира самолет, а копае някаква дупка с права лопата.

Всичко можем ние – самолет с лопата да по­правим, криле от дъски да измайсторим, във всичко сме първи – а където не сме – съвсем скоро ще бъдем! „До четири месеца ще изпреварим Румъния” – обещава премиерът Борисов пред пресата.

„ТРУД” също издирва челници – тоя път сме надминали себе си – „Георги възкръсна пред Великден”! Нека всички чакат – ние ще възкръсваме, когато си искаме!

Чудото, разбира се, не е в самото възкресение, ние тия работи ги можем без проблем, чудото е в това, че на човек, записан в регистрите като „законно мъртъв” (сякаш може да си незаконно умрял), в съда все пак признали не само, че е жив (не е ясно законно или не), но и срещу клетвата на брат му, че възкръсналият е точно тоя, за който се представя, разрешили да си ползва личната карта, отнета още на влизане в България!

Стават чудеса по нашенско – каквото и да ми разправяте!