сряда, 24 юни 2015 г.

ЖИВЕЙ МИ СЕ, ТА МИ СЕ ПЛАЧЕ!

в. "Стършел", бр. 3597/26.06.2015 г.


Ей така, като отворя пресата сутрин, изведнъж ми се приживява.
Чуден живот, интересен, пълен с приключения, изненади, закачки и веселби живеем – и след като го поживеем, си купуваме вестник, за да проверим дали правилно го е отразил.
Весело живеем ние – пием, пеем, пушим, а държавата се грижи за нашето забавление - „Вадят безработните от кръчмите“ - твърди „ТЕЛЕГРАФ“. В смисъл, че държавата щяла да праща по кръчмите специално подготвени чиновници, които да показват на подпийналите безработни как да отидат в бюрото на труда, за да научат, че няма работа. За по-любознателните има осигурени и интелектуални занимания - „Проект събира три поколения неграмотни“. Ей, как минава времето! От образователна реформа на образователна реформа – и вече трето поколение не знае азбуката! Но и на това трябва да се гледа позитивно – ако се преброят грамотните хора в страната, със сигурност са почти толкова, колкото по време на Преславската школа – оная, заради която десети век е наречен Златен век на българската книжнина. Брей, живеем си, значи, в Златния век, без да подозираме!
И култура, бихме добавили, ето, в Търново си имат най-културните таксиджии! „Актьори заработват като таксиджии и пазачи“ - четем с възторг. Великотърновският театър четвърти месец не плащал на състава и жреците на Мелпомена, за да изкарат някой лев, подкарали такситата из града. Ех, живот, здравей – качваш се в таксито, вземаш автограф, питаш за бъдещите творчески планове...
Хубаво е, когато хората не се свиват само в рамките на преките си служебни задължения! Защото ето какво става, когато си се вкопчил само за тясната си специалност - „24 ЧАСА“, да речем, ни информира, че „Цигани крадат капаци на шахти на 20 м от ГДБОП“. ГДБОП, за несведущите, е дирекция за борба с организираната престъпност, при това главна – не престъпността, дирекцията. Пък двамата гастрольори с каруцата очевидно не са от организираната – затова никой не им е обърнал внимание. Предполагам, погледнали са през прозореца и са рекли – а, тия са неорганизирани, не са за нас, да се оправя кварталният.
Ето, и ония, дето навремето ни плашеха с вратовете и ланците си, минаха на съвсем миролюбиви професии - „Мутри ни качват в рейса“ - научаваме от „ТЕЛЕГРАФ“. Вярно, следят да се качим в тяхното бусче за Перник, а не в нечие друго, но пък със сигурност все някога са помогнали и на нещастна стара жена да се качи! И не професията се облагородява, благородството си спи у всеки от нас, само трябва да се сръчка и – направо не можете да познаете човека срещу себе си!
И не сме като някои, които си приписват чужди постижения – от раждането на Клеопатра до парцелирането на Луната. Ние чуждото не щем, но нашето не си даваме – ето, в „СТАНДАРТ“ проф. Божидар Димитров директно си го казва: „Македонският герб откраднат от Созопол“! В смисъл, че не Созопол е откраднал герба, а обратното. При разкопки открили амулет с форма на бича глава, върху който съвсем ясно се вижда „соларен символ във формата на осемлъчева звезда, станала известна като герб и знаме на днешната Република Македония“. Досега само гърците се сърдеха на братята македонци за копирането на звездата от Вергина, сега – и ние, заради созополската говежда глава! Но и гърците нямат толкова стабилни основания за претенциите си, защото според шефа на нашия национален исторически музей „Созополската звезда е с век по-стара от тази на Филип Македонски и очевидно е открадната от него...“
Крадливо племе открай време, брей!
Сега остава созополският кмет да последва съвета на научното светило и да даде Македония под съд – или да си му платят авторските права върху бичата глава, или да си махнат герба и да си измислят нов!
Добре си живеем, само вселенският заговор срещу нас пречи на пълното щастие – ето, в „МОНИТОР“ – насред София,  в подлеза на булевард “България” „Французин халоса жена с шише ракия“! Що не си халосва французойките, ами е тръгнал да бие нашите! Ние и сами можем да си ги млатим, без чужда помощ! 

Ако не бяха тия чужденци, всичко щеше да си ни е наред, само те объркват щастливия ни живот – щото ни завиждат, че си живеем, та ни се плаче, ето затова!