ЛЪВСКИ ТОПКИ

в. "Стършел", бр. 3722/01.12.2017 г. 

Пресата у нас вече се ориентира окончателно какво продава изцапаната хартия – патриотизмът и сексът.

Затова тиражният „ТАБЛОИД” ги обединява две в едно – „Лъвът пред НДК е евнух” – забелязал е наблюдателен репортер. Патриотично настроеният автор е погледнал зад щита с патриотичната карта, за да провери дали на лъва оная работа му е на мястото или като напротив. И с възторг коментира патриотичното си откритие.

За разлика от таблоидните си колеги „СТАНДАРТ” брои чуждите топки по пет, по шест наведнъж – „Роналдо иска седем топки и деца”. Тъкмо да си помислим нещо за звездата и нейното умствено състояние, и от по-ситния шрифт разбираме, че въпросният Кристиано мечтаел да си има седем „Златни топки”. За футболист на годината. Така че – не плачете деца, Роналдо е невинен. За разлика от стардартните майстори на заглавия.

„24 ЧАСА” е на патриотична вълна дори в криминалната страница – „Апаши задигнаха портрета на Левски”! Карловски кокошкари задигнали „40 литра домашна ракия, 15 буркана мед, инструменти и елизделия”... Е, и снимка на Левски – колкото да влязат в новините.

Културният живот е винаги на почит в „МОНИТОР” – церемонията по връчването на американските музикални награди е увековечена със „Селена Гомес показа гащи и липсинг”. Патриотизмът в случая малко ни липсва, но пък гащите на Селена Гомес винаги ще предизвикат интерес сред широката общественост.

А едно патриотично начинание на плов­дивската община бе прославено от всички всекидневници – „Общината на Пловдив си върна римския форум” – радва се „СТАНДАРТ”. Продадените преди петнайсетина години пет декара и нещо в центъра на града били откупени от собствениците за „5 163 600 лева с ДДС”. Около милион за декар по груби сметки. Тъкмо да се зарадваме на културната придобивка, и попадаме на „24 ЧАСА”, където новината е допълнена с уточнението, че въпросният форум „Преди 14 години един друг общински съвет и един друг кмет – д-р Иван Чомаков, продават за 1,2 милиона лева на частна фирма”. Изваждаме по-малкото от по-голямото и получаваме една разлика от четири милиона. Не е ясно с ДДС или без ДДС.

Възхитени от сделките на нашите общинари, понесени на вълната на патриотизма, прехвърляме вестниците, пълни с радостта и възторзите, които Григор Димитров ни подари. Най-добре се представя „СТАНДАРТ” с възторженото заглавие „ГриГорди сме!” Вярно, радваме се всички, горди сме, но чак григорди – не сме. Не сме играли ние – само сме гледали! А някои от нас – са пресмятали. „Годината му донесе скок от 14 места, 4 титли и $ 5,6 млн.” – държи да ни осведоми „ТРУД”. И добавя, че „общо в кариерата си Димитров вече е заработил само на корта $ 13,1 млн.”

Трудът, тренировките, контузиите, огорченията от загубите, от злословията и клюките не са от особено значение – важното е колко е изчукал на корта – така ли ще дойде работата? Тичайте да спортувате, деца – така се изкарват милиони, не само от стъргане на билетчета!

Не чак милион, но все пак стотина хиляди може да се изкарат и без стъргане – „100 000 бонус печалба от тотото” не е Бог знае какво заглавие за „СТАНДАРТ”, ако не беше продължението на следващия ред – стоте бона са бонус „за Деня на християнското семейство”. Очевидно в тотализатора работят дълбоко вярващи християни, държащи на традициите и вярата. Хайде, пък за Рождество – рождественски бонуси!

Захвърляме седмичната преса без съжаление – не сме като немския съдия, прославен от „МОНИТОР” – половин час преди края на някакъв втородивизионен мач при резултат 25:1 „Съдия прекрати мач от съжаление”.

Не съжаляваме, защото си знаем - другата седмица – друг мач, други вестници, други резултати...