сряда, 12 април 2017 г.

БЕЗСТРАСТНА СЕДМИЦА

в. "СТършел", бр. 3689/14.04.2014 г.

Други страни и народи си имат една страстна седмица в годината, ние обаче сме бамбашка народ – за нас всички седмици са страстни, пълни с размисли и страсти.
И мечти, разбира се – едни мечтаят за джакпот, други – за блондинка, трети – за топъл хляб… А за какво мечтае един полицай? Отваряме „ТРУД” и веднага научаваме от директора на СДВР: „Имам мечта – хората да се усмихват, като видят полицай”.
Това е хубава мечта – излезеш на улицата, виждаш полицай и веднага настроението ти се оправя! Ако се върнем към класиката, поетът Маяковски пък мечтаеше на всеки ъгъл милиционерите да раздават гевреци, но нека не издигаме прекомерни изисквания към пазителите на реда и спокойствието!
Засега за доброто ни настроение, размислите, страстите и пълната ни информираност се грижи само родната преса – според „ТАБЛОИД” изборните резултати имат неочаквани последици – „Корнелия посиня от щастие”! Е, не цялата – просто соцлидерката „се барна в карирано сако със сини тонове”. И не само тя – цялото ръководство на партията сменило червените дрешки със синкави. Защо? Защото според неназовани експерти „Синьото излъчва спокойствие и увереност”. Червеното от своя страна излъчвало доверие и топлина, но все пак и малка доза агресивност.
Като си спомним март, дозата беше големшка, сигурно е било заради червените елечета.
Доверяваме се на модните експерти и тъкмо да повярваме, че след празниците парламентът ще излъчва повече спокойствие и увереност и избраниците ни няма да се псуват при директните предавания на заседанията, и „МОНИТОР” ни залива със студен душ – оказа се, че „Оптимизмът е дефект на мозъка”.
Разбираме, че сме дефектни и почваме да дирим причините – естествено, че за цялата тая работа си има виновник – грешката е в далечните ни прадеди, които са ни предали дефекта – „Не Аспарух, а извънземни са първите жители на България” – разкрива изданието. Приемаме за чиста монета, че прабългарската конница е намерила абсолютно ненаселена местност, която е кръстила България, че разните траки, славяни и други племена, които са оставили някаква диря, та да се радват археолозите, са били само транзитно преминаващи пътници, и гордо четем как в намерените статуетки, набедени за образи на пришълци от Космоса, „за разлика от подобни следи в Северна и Южна Америка, в Южна Азия или Африка, у нас извънземните лица са добри и благоразположени. Те излъчват сърдечност, светлина и обич”… Нашите извънземни – най-готини в света, пукайте се от завист! Ние не се пукаме, защото не сме завистливи хора. Затова изобщо не завиждаме на другите страни и народи, които само с оплезен език могат да тичат след върховите постижения на българската журналистика и по-специално „МОНИТОР”, който тържествено обявява, че „Финландският премиер вдига самолета сам”. Докато дирим очилата, за да прочетем тая невероятна вест, попадаме на второ заглавие, мушнато в тек­ста: „На тоалетната чиния”.
Брех! Намираме най-после очилата, за да научим, че въпросният премиер сам пилотирал самолета си и бил толкова добричък, че веднъж, когато нямало достатъчно седалки, отстъпил мястото си и пътувал седнал върху тоалетната чиния…
Тук вярващите се прекръстват и посягат към по-неутралния „ТРУД”, от когото с трепет научават, че „Назначават свещеници на служба в аптеките”. Божите служители щели да освещават хапчетата и благославят клиентите. Изследвания, правени в Русия, доказали, че „освещаването на медикаментите повишава тяхната ефективност”, а благословията „действа благоприятно върху имунната система”…
Тъкмо да се възторгнем от новото развитие на реформите в здравеопазването, и попадаме на датата на вестника – 1 април…

Макар че – какво като е първи април, може пък и да е вярно, при нас първите априли са 365 в годината, във високосни години – с един повече!