ЛЯВАТА ПЛЕШКА НА СПАСЕНИЕТО

в. "Стършел", бр. 3642/13.05.2016 г.

Като се заредиха едни празници – та цяла неделя! Напоиха добре народа български, наричан още електорат.

Обичаме си ние празниците! Особено големите християнски – тогава ни обзема едно такова християнско смирение, та чак оттатък. Отваряме „МОНИТОР” и откриваме живо доказателство – „В селото имало празник на местната църква. По този повод подсъдимата Коца И. и нейни близки се събрали да се почерпят първо в заведение, а след това тръгнали към дома є, където продължили с пиенето”... Е, на пияна глава стават и някои недоразумения – въпросната Коца заклала един от празнуващите, но това са странични жертви на светлия празник.

Човек трябва да внимава с пиенето и пат­риотизма – или поне да гледа да не оставя нищо черно на бяло. Не като лидера на фронта, наречен патриотичен, защото шефовете му са си заплюли тая професия, който, запенен в професионалното си родолюбие, с писмен документ документира топлите си чувства си към псевдоелектората зад граница: „Не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризничещи псевдосънародници”... (цитирам по „24 ЧАСА”).

Два милиона капризничещи все пак са малцинство в сравнение с оставащите все още сред все по-добре охраняваните ни граници седем – достойно ест да ги напопържа човек! Чий го дирят по света, а не се върнат в родината, та да гласуват за нашите професионални патриоти без никакви ограничения! След което да се посветят на пасане на лапад и коприва заедно с останалите патриотично настроени единици народонаселение!

Между другото, като стана дума за паша – да си го знаете за следващия път – „Най-вкусна е лявата плешка на женското черно агне”! Така поне твърди „24 ЧАСА”. И май хвана дикиш – в месарниците тая година видяхме само десни плешки! Левите сигурно новозеландците са ги изплюскали сами!

Около Великден миенето на ръце е малко двусмислено деяние, но ползващите се с дип­ломатически имунитет явно не се страхуват, че миенето им може да се изтълкува погрешно – „Френският посланик показа как се мият ръце” – радостно отразява ръкомиенето часовият всекидневник. Имало било и такъв празник – световен ден на миенето на ръце! Та, след като ни показа как трябва да се съдим, Френската република ни показа и как след това да си мием ръцете.

Едната мие другата, доколкото си спомням... Полезно познание – в „ТРУД” четем, че „Връщат дело заради копи-пейст на обвинението в мотиви на съда”. Оказало се, че Старозагорският окръжен съд „е преписал по системата копи-пейст обвинителния акт на прокуратурата”  по делото за ЖП катастрофата в Калояновец. Апелативните съдии „установили, че в агнемотивите си колегите им от първа инстанция са преписали 490 страници от експертни становища по делото”... Е, откакто са измислени компютрите, вече няма нужда и да се преписва – с три кликвания на мишката не само петстотин, ами и всичките страници само за миг могат да се намърдат в присъдата!

Здраво пипа съдебната ни система – хване ли те за канарче, хич и не питай за колко ще те затвори в кафез! И спасение няма!

Няма ли? Толкова ли сте сигурни? Значи не познавате добре милата Родина – у нас спасителите като бълхи се прескачат, а не просто дебнат отвсякъде! Ето – тъкмо позабравихме предишния спасител без цензура, който, казано цензурирано, се измъкна като топъл полъх през дъното на панталоните в посока Европарламента, и вече се задава новият – с референдума си „Слави Трифонов отвори вратата към истината и спасението” – без капчица ирония твърди „24 ЧАСА”... Липсва само споменаването на пътя и живота, та да се сетим с кого сравняват двуметровия шоумен, но ние сме хора схватливи – няма защо да ни дават всичко наготово сдъвкано.

Все пак аз съм по-склонен да вярвам на твърдението за лявата плешка на женското черно агне – даже да не е по-вкусна от дясната, все ще става за ядене!