Националните празници освен повод да
се съберат четири-пет почивни дни накуп, което предизвиква национална гордост,
напоследък са и повод да научим нещо ново – което предизвиква национален
възторг. Отваряме „ТРУД“ и възторжено научаваме, че „По случай Деня на
Независимостта владика учи политици да се кръстят“!
Можем само да съчувстваме на
Великотърновския митрополит Григорий, който, предполагам, докато е гледал
некоординираните действия на официалните лица, се е принудил да покаже „на
участниците как да се прекръстват правилно при молитва“.
Никога не е късно да се научи човек!
Е, може и да не чака да стане министър, за да запомни разликата между лява и
дясна ръка, но по-добре късно, отколкото никога!
А иначе животът си тече тихо – бежанци
„Набиха полицай, докато ги арестува“ (според „СТАНДАРТ“). При
по-внимателния прочит става ясно, че никой никого не е бил, а полицаят, докато
преследвал съмнителните типове, паднал и си навехнал ръката, но нали трябва да
се изстиска новина от злополуката – заглавието върши тая работа.
От „ТРУД“ научаваме военна тайна - „Арсенал
за цяла армия откриха в Монтана“. Потенциалният противник може да спи
спокойно – арсеналът за цялата армия се състои от „25 пистолета, 34 пушки и
13 000 патрона“.
Като се има предвид числеността на
армията ни, може би за двама души пушки няма да стигнат. Не е зле да се обяви
обществена поръчка или да се направи обиск на още един-двама ловци.
Подминаваме гнусливо текстчето в
„МОНИТОР“, уведомяващо ни, че предстои „Църковен съд за монах, мърсувал в
нета“ - защото според наблюдателните мониторци „причината е мастурбация
в интернет“, и предпочитаме тая в „ТРУД“ според която виновникът „ударил
с бастун Пенчо Алексиев пред съседи на общо събрание в кооперацията“ -
някак по-смирено иде.
Смирението е хубаво нещо, празниците
са си празници, а високият тираж си е висок тираж.
Отдавна – от времето, когато етичният
кодекс беше само в сънищата на бъдещите му високоморални съставители, тогава –
издатели и главни редактори на вестници, които се продаваха заради снимките на
прегазени, застреляни или удавени нещастници, отдавна – може би от началото на
века, не бяхме попадали на такъв газетен канибализъм.
„Бездомник разчленен от няколко коли“ - тържествено съобщава „24 ЧАСА“. Има
и снимчица, на която се вижда шосе и някакви черни неща по него.
„МОНИТОР“ е по-касапски настроен - „Кола
разфасова пешеходец“. Снимчицата е почти същата, само че по-голяма, на нея
освен черните неща по асфалта се вижда и колата, която е отнесла пешеходеца.
„ТЕЛЕГРАФ“ обаче държи да остане
най-тиражният всекидневник – под заглавието „Автомобили разкъсаха клошар“ снимката
вече е достатъчно голяма, за да може и кьоравият да се убеди, че това, което
вижда, е човешко тяло, или поне – това, което е останало от него, след като
колите, минали през него „разпиляха части от тялото на бившия затворник на
200 м по пътя“.
За по-късогледите си има и подробно
описание - „Останките бяха разхвърляни по протежение на стотици метри по
пътя, като само част от безформените купчини плът приличаха на ръце, крака или
торс. Останалото бе кръв и вътрешности“.
Спазени са всички правила на добрата
журналистика – потърсена е и другата гледна точка: „Гледката беше толкова
потресаваща, че минувачи по пътя отбиваха автомобилите, за да повърнат в
крайпътните канавки“...
Колегата ми Кръстьо в такива случаи
питаше авторите на подобни гнусотии: „Когато давате сутрин на детето си пари
за кифла, казвате ли му как сте ги спечелили?“
Никой не му отговори.
Печалбарството продължава.
Ако това е утешение, поне вече всички
научиха как да се кръстят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар