сряда, 30 септември 2015 г.

ДА ВИ ИМАХ ПРАЗНИЦИТЕ!

в. "Стършел", бр. 3611/02.10.2015 г.

Националните празници освен повод да се съберат четири-пет почивни дни накуп, което предизвиква национална гордост, напоследък са и повод да научим нещо ново – което предизвиква национален възторг. Отваряме „ТРУД“ и възторжено научаваме, че „По случай Деня на Независимостта владика учи политици да се кръстят“!
Можем само да съчувстваме на Великотърновския митрополит Григорий, който, предполагам, докато е гледал некоординираните действия на официалните лица, се е принудил да покаже „на участниците как да се прекръстват правилно при молитва“.
Никога не е късно да се научи човек! Е, може и да не чака да стане министър, за да запомни разликата между лява и дясна ръка, но по-добре късно, отколкото никога!
А иначе животът си тече тихо – бежанци „Набиха полицай, докато ги арестува“ (според „СТАНДАРТ“). При по-внимателния прочит става ясно, че никой никого не е бил, а полицаят, докато преследвал съмнителните типове, паднал и си навехнал ръката, но нали трябва да се изстиска новина от злополуката – заглавието върши тая работа.
От „ТРУД“ научаваме военна тайна - „Арсенал за цяла армия откриха в Монтана“. Потенциалният противник може да спи спокойно – арсеналът за цялата армия се състои от „25 пистолета, 34 пушки и 13 000 патрона“.
Като се има предвид числеността на армията ни, може би за двама души пушки няма да стигнат. Не е зле да се обяви обществена поръчка или да се направи обиск на още един-двама ловци.
Подминаваме гнусливо текстчето в „МОНИТОР“, уведомяващо ни, че предстои „Църковен съд за монах, мърсувал в нета“ - защото според наблюдателните мониторци „причината е мастурбация в интернет“, и предпочитаме тая в „ТРУД“ според която виновникът „ударил с бастун Пенчо Алексиев пред съседи на общо събрание в кооперацията“ - някак по-смирено  иде.
Смирението е хубаво нещо, празниците са си празници, а високият тираж си е висок тираж.
Отдавна – от времето, когато етичният кодекс беше само в сънищата на бъдещите му високоморални съставители, тогава – издатели и главни редактори на вестници, които се продаваха заради снимките на прегазени, застреляни или удавени нещастници, отдавна – може би от началото на века, не бяхме попадали на такъв газетен канибализъм.
„Бездомник разчленен от няколко коли“ - тържествено съобщава „24 ЧАСА“. Има и снимчица, на която се вижда шосе и някакви черни неща по него.
„МОНИТОР“ е по-касапски настроен - „Кола разфасова пешеходец“. Снимчицата е почти същата, само че по-голяма, на нея освен черните неща по асфалта се вижда и колата, която е отнесла пешеходеца.
„ТЕЛЕГРАФ“ обаче държи да остане най-тиражният всекидневник – под заглавието „Автомобили разкъсаха клошар“ снимката вече е достатъчно голяма, за да може и кьоравият да се убеди, че това, което вижда, е човешко тяло, или поне – това, което е останало от него, след като колите, минали през него „разпиляха части от тялото на бившия затворник на 200 м по пътя“.
За по-късогледите си има и подробно описание - „Останките бяха разхвърляни по протежение на стотици метри по пътя, като само част от безформените купчини плът приличаха на ръце, крака или торс. Останалото бе кръв и вътрешности“.
Спазени са всички правила на добрата журналистика – потърсена е и другата гледна точка: „Гледката беше толкова потресаваща, че минувачи по пътя отбиваха автомобилите, за да повърнат в крайпътните канавки“...
Колегата ми Кръстьо в такива случаи питаше авторите на подобни гнусотии: „Когато давате сутрин на детето си пари за кифла, казвате ли му как сте ги спечелили?“
Никой не му отговори.
Печалбарството продължава.

Ако това е утешение, поне вече всички научиха как да се кръстят.