сряда, 22 юли 2015 г.

ДА НАПСУВАШ ЧЕТИРИНОГО

в. "Стършел", бр. 3601/24.07.2015 г. 

Един познат твърди съвсем сериозно, че една псувня рано сутрин имала ефекта на половин аналгинче – оправяла главата! Изчезвала всяка болка и желания за скоропостижна смърт, явявали се нови щения и мотивация за продължаване на започнатото предишната вечер славно дело покрай масата.
Може и да е така, може и да не е, но това, което знам със сигурност е, че една попръжня може да докара на употребилия я неистова болка. Ето – вижте в „СТАНДАРТ” – „Отвлякоха и биха мъж, напсувал овце”. Не си мислете, че овцете са чак толкова докачливи, трима души хванали и пребили човека, защото бил напсувал стадото на дядото на един от тях.
Странен народ сме ние, българите, нас може и да ни псуват и бъркат в ушите и джобовете, нищо няма да направим, но засегнат ли на чест овцата ни – ставаме лъвове!
 „ТЕЛЕГРАФ” телеграфно съобщава новината, че „Мъжът на Елизабет ІІ псува фотографи”. Фотографите май не са реагирали, предполага се, защото, както пише във вестника, „Филип е служил в кралския флот по време на Втората световна война и е известен със саркастични забележки”.
Да беше рекъл овцеругателят нашенски, че това е саркастична забележка – можеше ида му се размине!
На някои се разминава, на други – не, та влизат в затвора.
Затворът, предполагам, е място доволно скучно и хората се опитват хем да си измислят някакви забавления, хем и по възможност да изкарат някой лев. „ПРЕСА” ни запознава с челния опит в „Осъдени до живот дават затвора на съд”. Заради това, че забравили да му дадат пакет суха храна за из път до столицата, където трябвало да го съдят за още някакъв сакатлък, убиец завел дело с иск за 500 лева обезщетение „с аргумента, че вследствие на насилственото гладуване е получил главоболие, болки в стомаха, виене на свят, нерви и усещане за незачитане на човешкото му достойнство”.
Съдът у нас е строг, но справедлив – присъдил му 200. Защото „не е установено дълбоко засягане на психическата сфера на осъдения и разрушаването на цели значими комплекси от създадените психо-емоционални връзки”... В смисъл – не му е незачетено достойнството и съответно сумата за него се приспада от иска.
Това със затворниците обаче ще ни се види като бял кахър, когато се приемат промените в Закона за защита на животните. Тъй като у нас вече всички Мари са втасали, в Министерския съвет „Пишат национална програма за уличните кучета” – съобщава „МОНИТОР”.
Целите на програмата още не са много ясни.
Порой от дела за недадено кокалче, за изречена обида, недай Боже -  за текме под куйрука ще ни залеят след като общините си уеднаквят подхода!
Ей затова с известна надежда прочетохме не съвсем патриотичното като изказ, но изпълващо ни с национална гордост заглавие „Бенковски и Ильо Войвода цъфнаха в София”. С уточнението: „Очакват да се появят още 10 родолюбци”. Ех, да вземат да се съберат, дойдат, пък да викнат, запеят „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари” и всичкият батак, в който сме накиснати, може и да се оправи...
Напразни надежди – оказа се, че ставало дума за ентусиазирани младежи, изрисували портретите на революционерите по столични трафопостове...
Поне докато ги гледаме, ние, двуногите, да се сещаме, че не само с псувни и съдилища може да се живее на тоя свят...