сряда, 18 март 2015 г.

ОЛЕ, НИЕ, ГРЕШНИТЕ...

в. "Стършел", бр. 3583/20.03.2015 г.


В стари времена монасите, преписвали на ръка светите книги, от време на време отбелязвали в полетата на страницата по-важни събития – пожар, земетресение, разбойническо нападение или просто, че им е студено.  А един ни е оставил следното откровение: „И студено ми беше, и зъб ме боля – малка кост, велика болка! А какво ли ще е на Оня свят – оле, мене, грешния”...
У нас ролята на приписките, запазили зъбобола на нещастника до наши дни, играе всекидневният печат. Общата изнервеност покрай пролетната умора, преспите, свлачищата и наводненията започва да си казва думата – според „ТРУД” „Цацаров иска наказание за адвокат, нарекъл прокурор „кретен”... Ядосал се адвокатът и си рекъл с думи прости всичко, което му е на сърце – че „оттук нататък ще наричам кретен лицето...” и добавил името на прокурора.
Дето се вика – съдебната реформа най-после започна да се усеща!
И родният футбол живна – все повече нововъведения се явяват в него! „Буферна зона с кучета разделя агитките на „Локо” и „Ботев” – представя оригиналната българска тактическа схема „24 ЧАСА”.
За следващия мач пловдивчани вече не се задоволяват  с кучетата – те според „ТРУД” вадят „Водни оръдия срещу ЦСКА”. Прочитът на информацията буди малко недоумение, защото там си пише, че „Феновете на ЦСКА ще бъдат охранявани с водни оръдия”, а не поливани, за да им се поохладят страстите, но това няма значение – важното е, че футболът ни е в непрестанен напредък, догодина със сигурност ще извадят и гаубици на стадиона!
Пролетта буди всичко за живот – и мераците също! Затова изобщо не се изненадахме, когато в „СТАНДАРТ” прочетохме, че „Испанец се влюбва в мечка”. След като цял месец разнасяха сбъркания дресьор на делфини, споделил любовта на под­опечната си, защо любовта да не споходи и по-едри млекопитаещи! Влюбването обаче има и трагичен елемент – след като гостът на ловното стопанство „Кормисош” „видял изключителен екземпляр, в който – въпреки че за ловците това не е препоръчително – се влюбил”, „видял много други мечки, но при срещата с тях дори не вдигнал пушката”.
Похвално! Човекът с пушката чакал своята рунтава възлюбена, чакал, чакал и накрая, когато тя се появила – вдигнал и я отстрелял!
Оттогава мечките в Кормисош плашат меченцата си с „Бай, бабо, да не те среща испанец!”
Кожата на мечката, предполага се, е отпътувала за Испания, а душата на животното – в Отвъдното... Какво ли става там?
Отговора намираме в „ТРУД” – „Какво става с нас в отвъдното”, прилежно представяне на книга от американски учен. Според него в Отвъдното не става нищо интересно – преживяваме си преживяното преживе, само че накуп – всички рязания на нокти – накуп. Всички болки – накуп. Всички неприятности – накуп! „Осемнайсет месеца по опашки. Две години в скука... Очите те болят и те сърби, защото не можеш да си вземеш душ... Пет дни закопчаваш копчета и ципове... Три дни изчисляваш бакшишите по ресторанти...”
Честно казано, голяма скука. По-добре сме си тук, където нещата си ги получаваме на порцийки и само Той – нацяло!
„Борисов иска от Германия завод за цели коли у нас” – тържествено обявава „24 ЧАСА”. И правилно – Тато откриваше завод за полупроводници с обещание догодина да са цели, ние в двайсет и първия век няма да си играем с половин коли – какъвто ни е късметът, ще ни се падне задната половина, без достъп до управлението, но със задължение да пълним резервоара!
Една седмица вестници – малка купчина, големи глупости!
А какво ли ще бъде на Оня свят, оле, ние, грешните...