В стари
времена монасите, преписвали на ръка светите книги, от време на време
отбелязвали в полетата на страницата по-важни събития – пожар, земетресение,
разбойническо нападение или просто, че им е студено. А един ни е оставил следното откровение: „И
студено ми беше, и зъб ме боля – малка кост, велика болка! А какво ли ще е на
Оня свят – оле, мене, грешния”...
У нас
ролята на приписките, запазили зъбобола на нещастника до наши дни, играе
всекидневният печат. Общата изнервеност покрай пролетната умора, преспите,
свлачищата и наводненията започва да си казва думата – според „ТРУД” „Цацаров
иска наказание за адвокат, нарекъл прокурор „кретен”... Ядосал се адвокатът
и си рекъл с думи прости всичко, което му е на сърце – че „оттук нататък ще
наричам кретен лицето...” и добавил името на прокурора.
Дето се
вика – съдебната реформа най-после започна да се усеща!
И родният
футбол живна – все повече нововъведения се явяват в него! „Буферна зона с
кучета разделя агитките на „Локо” и „Ботев” – представя оригиналната
българска тактическа схема „24 ЧАСА”.
За
следващия мач пловдивчани вече не се задоволяват с кучетата – те според „ТРУД” вадят „Водни
оръдия срещу ЦСКА”. Прочитът на информацията буди малко недоумение, защото
там си пише, че „Феновете на ЦСКА ще бъдат охранявани с водни оръдия”, а
не поливани, за да им се поохладят страстите, но това няма значение – важното
е, че футболът ни е в непрестанен напредък, догодина със сигурност ще извадят и
гаубици на стадиона!
Пролетта
буди всичко за живот – и мераците също! Затова изобщо не се изненадахме, когато
в „СТАНДАРТ” прочетохме, че „Испанец се влюбва в мечка”. След като цял
месец разнасяха сбъркания дресьор на делфини, споделил любовта на подопечната
си, защо любовта да не споходи и по-едри млекопитаещи! Влюбването обаче има и
трагичен елемент – след като гостът на ловното стопанство „Кормисош” „видял
изключителен екземпляр, в който – въпреки че за ловците това не е препоръчително
– се влюбил”, „видял много други мечки, но при срещата с тях дори не вдигнал
пушката”.
Похвално!
Човекът с пушката чакал своята рунтава възлюбена, чакал, чакал и накрая, когато
тя се появила – вдигнал и я отстрелял!
Оттогава
мечките в Кормисош плашат меченцата си с „Бай, бабо, да не те среща
испанец!”
Кожата на
мечката, предполага се, е отпътувала за Испания, а душата на животното – в
Отвъдното... Какво ли става там?
Отговора
намираме в „ТРУД” – „Какво става с нас в отвъдното”, прилежно представяне
на книга от американски учен. Според него в Отвъдното не става нищо интересно –
преживяваме си преживяното преживе, само че накуп – всички рязания на нокти –
накуп. Всички болки – накуп. Всички неприятности – накуп! „Осемнайсет месеца
по опашки. Две години в скука... Очите те болят и те сърби, защото не можеш да
си вземеш душ... Пет дни закопчаваш копчета и ципове... Три дни изчисляваш
бакшишите по ресторанти...”
Честно
казано, голяма скука. По-добре сме си тук, където нещата си ги получаваме на
порцийки и само Той – нацяло!
„Борисов
иска от Германия завод за цели коли у нас” – тържествено обявава „24 ЧАСА”. И правилно – Тато
откриваше завод за полупроводници с обещание догодина да са цели, ние в двайсет
и първия век няма да си играем с половин коли – какъвто ни е късметът, ще ни се
падне задната половина, без достъп до управлението, но със задължение да пълним
резервоара!
Една
седмица вестници – малка купчина, големи глупости!
А какво ли
ще бъде на Оня свят, оле, ние, грешните...
Няма коментари:
Публикуване на коментар