Че не живеем много умно, си го знаем сами.
Но кой знае защо се обиждаме, когато някой отстрани ни рече, че живеем
тъпо. Как така, викаме, хиляда и триста годишна нация, със сто университета,
няма начин да е тъпа, я погледнете какво пише "ПРЕСА" - "Произвеждаме по един професор
дневно"! Къде сме ние, къде сте
вие с тъпите Оксфорд и Харвард!
Запомняме си това, за професорите, и продължаваме да четем за нюансите на
тъпотата около нас.
Отново от "ПРЕСА" научаваме за нова функция на атлантическия съюз
- "Шефът на НАТО идва за
енергийната сигурност" - съвсем сериозно, така си пише! Надеждата натовски
трудоваци да ни построят газово хъбче край Варна обаче се оказа напразна - на
другия ден в "БЪЛГАРИЯ ДНЕС" информацията е малко по-различна - "Шефът на НАТО иска повече пари за
отбрана". Майната им и на хъбчето, и на надеждата - кой ти помни вчерашен
вестник!
Изключително важно за цялата нация е пълната, подробна и прозрачна
информация за управленската дейност на правителството и неговите приятели. Тъй
като очевидно всичкoтo Мара е втасала и нямаме други грижи, според
"ТРУД" "Патриотите искат
по-дълго да се стреля по патици". Не си мислете, че това е авджийска
прищявка - дълбока мисъл за бъдещето и
благоденствието на отечеството е протекла в патриотичните глави - "По-дългото време за стрелба по птиците
(с около десетина дни) ще намали пораженията, които те нанасят върху
посевите"... Как да не се сети човек за китайците и тяхното
изтребление на врабчетата!
Грижата за светлото бъдеще на отечеството, разбира се, е първа грижа и на
най-високото ниво - малко ресторантска, между нас казано, но все пак - грижа. "Бойко поръча по три деца" -
мазничко съобщава "СТАНДАРТ". В смисъл - не да му водят по три на
закуска, обяд и вечеря, а да се размножаваме усилено - докато във всяко
семейство децата станат трички.
Поръчката си е поръчка, проблемът е да се намери кой да я изпълни.
Нещо неуслужлив стана напоследък народът - ето, и според "ТРУД"
един си поръчал, пък не му дали! "Дело
за недопито питие в БИАД" - четем потресени. "Случката се разиграла към 5,30 сутринта. След като клиентът си
платил сметката, охраната го поканила да си тръгне, но той искал да си допие
питието, което не му било позволено". И човекът направо от заведението
отишъл в Комисията за защита от дискриминация да се оплаква, че не му дават да
си допие, защото не бил от българския етнос!
Говорейки си за пиячка, кой знае защо пак се сещам за ежедневните
професори, с които започнахме. И към интервюто, което опечаленият от смъртта на
президента Желев проф. Драгомир Драганов
дава за "24 ЧАСА". С известно снизхождение професорът обяснява
незначителността на книгата "Фашизмът" "от чисто научна гледна точка", задава въпрос, изпълнен с
подозрения: "Защо я пусна не кое да
е издателство, а това на ЦК на ДКМС", предъвква какво точно иска да
намекне, отпуска се в кръчмарски спомени и приключва със странната, може би
малко унизителна характеристика, която редакцията възторжено извежда в
заглавие: "Желю беше пич в
най-българския смисъл на думата".
След тая почит към паметта на покойния почти разбирам стареца от репортажа
на "24 ЧАСА", който докато чакал пред скенера да го проверят за скрит
пищов, погледнал към позлатеното кубе и рекъл: "Абе, да стане като през
1925 година..."
Може би "не"-то е пропуснато неволно, а може би репортерът
добросъвестно е записал странното пожелание на един човек, на когото дотам е писнало
да живее сред тъпота, че вече не знае какво си пожелава ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар