сряда, 12 ноември 2014 г.

ЩЕ ПЛЮЯ НА ГРОБОВЕТЕ ВИ!

в. "Стършел", бр. 3566/14.11.2014 г.

Имаше такъв френски роман. Имаше  и филм. За любителите на справки - търсете в Уикипедия автора Борис Виан - там всичко си пише.
Романът е авангарден и предизвикателен, скандален за времето си, сега - вече класика. Пък ние в такава класика си живеем вече сума ти години - авангардна, предизвикателна и мъничко скандална - но само мъничко, защото а е станала по-скандална, а сме се хванали за гръцмулите.
Говорим си на хептен свободен език - досущ като в авангардните романи - отваряме например "24 ЧАСА" и научаваме, че имаме "Депутат, който държи всички за топките". Тъкмо да си помислим нещо по-пезевенкско, и от по-ситния шрифт разбираме, че депутатът бил уролог и с това си изкарвал хляба. Малка свинщина, но продава тираж!
Като си говорим за свинщини, не можем повече да премълчаваме  успехите на родната съдебна система - тая седмица имаме още един осъден! "Затвор за кражба на прасе" - възторжено тръби "СТАНДАРТ". Престъпникът отмъкнал навръх Коледа преди година освен прасето дамаджана с вино, бахур, сланина, дори и нож, та да си ги реже вкъщи на тъничко, и отнесъл четири месеца затвор - "след постигнато споразумение между него и прокуратурата".
Обичам правосъдието! И бахура.
Междувременно от "ПРЕСА" научаваме, че у нас се крадат не само прасета от кочините - "Откраднаха пари и злато от прокуратурата" - става въпрос за Бургаската прокуратура. Тука е така, у нас се краде всичко, което не е добре заковано - това си е наша изконна свинщина!
Макар че имаме и хора, готови на саможертва в името на милата Родина - "Депутатите на Бареков склонни да изядат всички жаби, за да не фалира държавата" - твърди "24 ЧАСА". Ами - като откраднаха бахура... Не ни е ясно само как ще се оправят с природозащитниците след тоя жабешки геноцид.
Но да не забиваме пак в политиките - има и културни събития в тая държава! Насред Пловдив грейна истинска звезда - самият Жерар Депардийо! За да се снима във филм, който според "ТРУД" "разказва за възрастен мъж, изгубил любимата си. Неговите близки, за да го разнообразят, решават да му подарят прасе..."
"СТАНДАРТ" подема културното събитие: "Пет прасета от Дуванли се снимат с Депардийо"! И дори проявява загриженост за животинките - "Не е ясно каква ще е съдбата им, след като приключи актьорската им кариера"...
Кметът на Калояново, където се снима филмът, четем в "ТРУД", "приготвил за известния гост за подарък икона на светите братя Кирил и Методий, червени вина от Старосел и книга за историята на района".
А ден по-късно в репортажа на "24 ЧАСА" "Депардийо свири на цигулка, облекчи се в гробищата на Калояново". В смисъл - "В един миг заряза снимките и отиде до ритуалната зала в гробището, където калояновци си правят панихидите. Без да се притеснява от струпалите се зяпачи, той се облекчи по малка нужда и се върна на снимачната площадка"...
Това е положението - ти го чакаш с икона на светите братя, той пикае на гробовете на родителите ти.
Екзистенциално, та оттатък...
Най-лошото е, че ако реши човек да се оплаче - не е ясно на кого. На френския посланик или на руския?
И дали да тълкуваме тоя жест като европейско пренебрежение към балканския плебс или като великоруско презрение към мижавата корумпирана нацийка, застанала на пътя на южния поток?

Обърка се тоя свят - даже свинщините вече не са еднозначни!