Свободата на словото има една такава
специфика – че налага доста ограничения. Вече не може да се каже за някого, че
е тъп, принудени сме да обясняваме, че понякога бил имал умствени затруднения.
Тарикатите наричаме „нарушители”, затворниците – „лишени от свобода”, само
футболистите все още ни е разрешено да наричаме футболисти, предполагаме,
защото всички други думи могат да се изтълкуват като некоректни.
Може би затова „ТРУД” в кратичката си
бележка за уличните задръствания, предизвикани от тазгодишния прайд, кой знае
защо намесва и задръстванията заради мача България-Косово. Резултатът е едно
доста разумно предложение – „Като стана дума за футбол, национали и техните
резултати, то май е по-добре БФС вече да води прайда”.
Кратко, точно, откъдето и да го погледне
човек, коректно и ясно!
Разбира се, по стара българска традиция
все ще се скараме кой да води бащината си дружина. Вестниците попренебрегнаха
новината, но новинарски сайтове – дал Господ. „Фрог нюз” отразява скандал във
варненския общински съвет, където майка на дете с увреждания имала нахалството
да попита защо вече десета година чака за общинско жилище. След като вежливо я
изслушали, общинарите повикали полиция, за да изведе досадницата, а на
изпроводяк един от народните избраници є отправил коректна препоръка докато
чака за жилището, да използва времето и си оправи външния вид: „Виждала
ли си се в огледалото, не знам кой ще те вземе”… За следващите избори партията му ще трябва да
се бръкне с повече от петдесетарка на глас – народната любов веднъж изгубена,
се връща скъпо.
Като заговорихме за партии и свобода на
словото, няма как да отминем поредното посегателство върху словото и свободата
му. „Пиян посетител на гей бар разби входа на в. „Дума”. БСП осъди акта като
посегателство срещу свободата на словото” – резюмира събитието „168 ЧАСА”.
С важно
уточнение – „Редакцията на партийния вестник на БСП и входът на бара се
намират в съседство и на практика делят един покрив” – отбелязва изданието. В малките часове
човечецът от бара излязъл да пусне една вода на чист въздух и на връщане
объркал вратите. „След неистова борба с дръжката на вратата на
редакцията, подпийналият се разгневил. Грабнал намиращата се наблизо саксия и я
захвърлил в стъклената врата”.
Партията веднага обявила, че става дума за
посегателство върху свободата на словото, а потрошителят е застрашен от
обвинение за хулиганство. Бихме му препоръчали да заяви, че става дума за
политическа репресия срещу убежденията и ориентацията му – в края на краищата,
коя партия се обяви твърдо против Истанбулската конвенция, а?
И още един пострада от недостатъчните
столични тоалетни – пловдивският „МАРИЦА” доста злорадо (все пак става дума за
София) отразява дисциплинарното
отстраняване на висш столичен полицейски служител: „Той спрял колата си
на драйв тру (спираш и поръчваш, без да напускаш автомобила - б. а.) и от
прозореца попитал за тоалетната. Обяснили му, че заведението е затворено, а той
се ядосал. Почнал да буйства и уринирал в храстите”…
И така нататък.
…Може би ви направи впечатление, че
притеснени да не би да сгазим някъде коректността, сме съкратили заглавието
само до три буквици – на това филолозите му казват абревиатура. В превод на
политкоректен език то би означавало, че когато човек употребява вместо горната
част на тялото си за мислене долната, то долната част на тялото затрива горната.
Не знам дали разбрахте за какво става
дума, но няма как по друг начин да се рече - такова е времето…
Няма коментари:
Публикуване на коментар