сряда, 11 октомври 2017 г.

ИЗВИНИСЕБЕ!

в. "Стършел", бр. 3715/13.10.2017 г.

Понякога съжалявам за старата рубрика „Топ идиот” – щеше да е по-подходяща за тази седмица. Но новите времена си искат своето – нови рубрики, нови хора, нови кандидати на славата. На всяка цена – най-добре – по-височка.
„Антон Тодоров намекна за 5 млн. поощрение за Радев, за да е за „Грипен” – резюмира в заглавие изказването на депутата „24 ЧАСА”. Изказването е доста усукано, та да не може алчен адвокат да се хване за думичката, затова ще го спестим, за да се насладим на тънкостите на парламентарния дебат, старателно записани от репортерите: „БСП и ГЕРБ си хвърлят обвинения за мумии и свалени гащи” – радостно обявява „МОНИТОР”. Да прочетем в сайта „Днес.бг” какви точно обвинения: "Аз поисках от Борисов и Цветанов да отменят тази комисия, детска мечта ми е, щях да извадя досието и на това личице (бел.ред. Славчо Велков), което се представя за антитерорист, но ако антитерористите го хванат, ще го обичат през гащите", каза Тодоров, което предизвика Велков да му отговори, че той е бил редник в строителни войски в Герман, а "там без гащите ги минавали".
Както бе тръгнало, през тази седмица ровенето в чуждото бельо можеше и да продължи за радост на демократичната ни общественост, пратила най-достойните свои представители в българския парламент, но се получи малък гаф – увлечен в бурна риторика, г-н Тодоров леко настъпи мотиката.
„В момент, когато Тодоров обясняваше своята позиция за „Грипен”-ите, Виктор Николаев го попита дали става дума за „шайка”. На това депутатът отговори: „Много силни думи. Ще ви изядат хляба. Тя и вашата колежка беше тръгнала в такава посока, ама гледам – липсва столчето є. За такъв въпрос аз, ако съм шеф в телевизията, уволнявам”.
Кой знае защо невинната забележка към водещия бе възприета от предубедената общественост като директна заплаха, та се наложи да се обяснява на тъпото гражданство за какво всъщност става дума – „Антон Тодоров не е толкова елементарен и не би си позволил в ефир да изкаже подобна заплаха. Подобни заплахи не се правят в ефир. Изказването му е дебелашка шега, беше малко извън контекста на разговора и по този начин се получи едно неразбиране. Той има цветист език, понякога е доста оригинален, но в случая не уцели мястото”... Това е изявление на финансовия министър г-н Горанов, цитирано от „СТАНДАРТ”. Очевидно министърът знае как и къде се правят тези заплахи, но няма как да го попитаме. Пък няма и да ни каже – това са тънкости на управлението, опозицията не бива да ги научава!
А на въпроса дали малко по-малко цветист език и цветисти депутати няма да бъдат по-полезни за държавата, отвърна твърдо: „В българския парламент има хора с обвинения, които стоят, ние говорим дали острият език и неуместните шеги на Тодоров трябва да го извадят от политиката. Дайте да се държим сериозно.”
Докато ние се държим сериозно, австрийците се веселят – „Оставка в Австрия за клеветене на съперник” – четем в „ТРУД”. Главният секретар на Австрийската социалдемократическа партия „подаде оставка заради кампания по оклеветяване на имиджа на лидера на Народната партия”. Самият главен сек­ретар не е наклеветил никого, уволнен служител пуснал клевети в два уебсайта, но вторият човек в партията заявява: „Мой дълг като мениджър на предизборната кампания е да гарантирам такива неща да не се случват. Но се случиха. Затова ще понеса отговорност за последиците като мениджър на кампанията”.
Веселяци!
Така ли се поема отговорност! Вижте сериозния човек Валери Симеонов, той пое отговорността да даде ултиматум на централните медии да му се извинят моменталически, за да не им се случи случка.
И се сетихме за един друг патриот, който го обвиняваше, че разпространява чрез кабеларката си гей порно и почти наби репортера на тая телевизия с бойния вик „Извинисебе!”
А после се сетихме и за едни други, които си бяха повярвали, че са спечелили с малко, но завинаги. И че са хванали Господа за шлифера.

За сведение на посрещачите и изпращачите – четвъртвековният ни безкраен преход ако не друго, доказа едно – че Господ няма шлифер.