Запролети се, запяха птичките, цъфнаха
цветята, котките подивяха по покривите и вестниците последваха пробуждането у
просветената публика на онова, на което професор Балан му казва „любощенски
подсети”.
„Откраднаха гащите на Мис Плеймейт” – тържествува „ТЕЛЕГРАФ”. Някоя от
конкурентките на красавицата завидяла на бельото и тихичко го свила, като
според плеймейтката є бил останал само жартиерът… Какви хора по нашите земи, ще
кажете, нищо свято няма за тях, но няма да сте прави – очевидно гащи се крадат
даже в по-напредналите демокрации – „Актриса без гащи по червения килим”
– отразява връчването на Оскарите „СТАНДАРТ”. Бдителното око на стандартния
репортер дори е забелязало с очевидно одобрение нейните „добре епилирани
части”…
Пак – по-добре, отколкото „ТРУД”,
който резюмира тържеството с леко кенефното заглавие „Ла ла педалите лапнаха
„Оскарите”… Тъй е по нашенско – за културните събития трябва да се говори
така, както говори народът – все по-малограмотно, та да бъде достъпно за всеки,
понаучил азбуката по време на пребиваването си в родното училище.
А да се знае четмо и писмо е полезно,
особено по време на избори – нали все пак трябва да се разчете бюлетината някак
си, вече не пускат с клечки в изборните секции. За да ориентира хептен
неграмотните, държавата е напечатала сума ти банкноти с образи на писатели и
художници, но за четящите е предвидена предизборна кампания.
„ТАБЛОИД” е сериозен вестник – той не
ни казва за кого да гласуваме, той се грижи да не гласуваме за някой, който не
е симпатичен на чорбаджията му – „Кандидат-депутат хванат на калъп в банята”
– разобличава моралния облик на кандидат за Парламента изданието. И тъй като
просветената публика иска детайлна картина, пояснява, че е бил изловен „в
банята с мускулест циганин, докато упражняват мокро джиджи-биджи”… Откъде
се знае всичко това? Елементарно – пише си го черно на бяло – „издадоха
запознати с издънката”.
В „24 ЧАСА” бившият зам.-министър на
образованието, г-н Стаматов наивно ни съветва: „Говорете всеки ден за
доброто и нормалното, за да не са ритането и шамарът всекидневие за децата”…
Приемаме, че родителите добросъвестно
ще последват съвета му, но какво да правят с вестникарската хартия, продавана
зацапана с букви? „Хващат по едно дете убиец всеки ден” – твърди
„МОНИТОР”. Очевидно за пресата доброто и нормалното не са търговски понятия,
дайте ни трупове, още трупове, по възможност – на деца, още по-добре –
разложени (на следващата страница има и такава снимка) - това продава!
Изчисляваме, че годината има 365 дни и с ужас констатираме, че убийците могат
да напълнят цяло едно училище! Все пак в дописката има и нещо положително –
макар че всеки ден хващат по едно дете-убиец, „На всеки два дни хлапета пребиват
зверски връстник”. Значи – по-рядко се бият, по-често – убиват, така ли?
Мяркаме първата страница на поредния
вестник и откриваме, че цените на всекидневниците тайно и полека са се
изравнили с цената на шише бира. И, доколкото според „МОНИТОР” „Пиенето
стимулира мозъка” – в смисъл, че като попремине махмурлукът, мозъкът
започва да бачка по-интензивно и човек поумнява неусетно за себе си, логично
стигаме до съвсем правилното заключение защо напоследък тиражите падат – ами –
защото, както пише „ТРУД”, за миналата година с общи усилия сме отбелязали „Рекорд
в продажбите на бира”!
Щом искате да поумнеете и станете
по-добри – вместо вестник купете си биричка! Класикът ни го е казал още преди
сто години:
- Пийте бре, маскари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар