сряда, 18 ноември 2015 г.

ЩО ПЛАЧЕТЕ ЗА ПАРИЖ?

в. "Стършел", бр. 3618/20.11.2015 г.

И заплакаха всички вестници за Париж...
Плачат за Париж, за избитите хора, за поруганите ценности, за застрашената ни цивилизация...
Що плачете?
За какви ценности?
Плачете за изгубените човешки животи?
Защо не плакахте, когато нелепо загина поредният българин, от ония, наричани от вас галено „джигити”, ами радостно нахулихте в заглавието шегичка – „Джигит се размаза в ТИР с локум”... Така е – червено (нали става дума за кръв и мозък по асфалта) на бяло го пише в „ТЕЛЕГРАФ”! Хем размазан, хем – в локум! Пропуснато е да се отбележи дали локумът е бил  с орехи. Следващия път!
Но за нас размазаните, разфасовани, пребити и изнасилени са всекидневие, писнали са ни, затова като не можем друго да направим, си правим майтапи със смъртта им.
Не си правим майтапи с националната сигурност – тя сама си ги прави със себе си. „Операцията е най-доброто доказателство за това, че охраната на границата е на много високо ниво” – гордо заявява след успешни действия на полицията главният секретар на МВР пред медиите.
Операцията наистина е прекрасно доказателство точно за реченото – „Прекарват 5 млн. цигари с трактор и камион” – извежда в заглавие „ТРУД”. Къде? То си пише – „Контрабандистите натоварили стоката на трактор и камион в Турция и преминали незаконно браздата”...
Да заловиш ниско летящ безшумен трактор, прегазващ държавната граница където си иска, е наистина доказателство, че следващия път ще трябва да се оглеждаме за колона от ТИРове. По-нататък – ще очакваме и теснолинейка през строго охраняваната ни граница.
Най-нещастни са, разбира се, тези, за които никой не плаче. Защото на никого не му пука за тях – като се почне от чистачката и се свърши с министъра. А на чистачката няма защо да є пука, защото „Чистачките и асистентите в БАН с еднаква заплата” – така е превел за нас „МОНИТОР” планираното вдигане на минималната работна заплата от догодина. На асистентите заплатите щели да се вдигнат с 20 лева, на чистачките – с 40. И като вземе, че настъпи едно всеобщо братство и равенство...
И за европейската култура и цивилизация, за човешкото достойнство се проляха мътни сълзици. Но в омацването на политическия опонент (по нашенско му викаме противник) няма милост, няма достойнство, няма цивилизация – за култура не говорим, тя очевидно е европонятие!
„Гъз, ти си наш`то, знаме” – гласи заглавието на антрефиленце, подписано от, ако се вярва на снимката и името, г-ца Кристи Петрова в „МОНИТОР”. Нека заедно зачетем изящното є творение:
„Радан Кънев влиза в тоалетната. Сяда на седалката и чува глас:
- Здрасти!
- Здрасти! – отговаря реформаторът.
- Как си?
- Ами добре...
- Какво правиш?!?
- Ами дойдох да се изакам, за да не ме питат за сметката на ДСБ в КТБ.”
Такива ми ти работи по нашенско.
Гъзове, тоалетни, контрабандисти с трактори през границите, частни снайперисти по покривите пред Съдебната палата, кръв и мозък по пътищата...
Но – плачем за Париж. Слагаме френски знаменца по първите страници. Изказваме съболезнования.
Дано получилите ги си мият добре ръцете след тях!