Да си призная - колкото повече време минава, толкова повече обиквам това
правителство. И аз - като детенцето от вица - след като никой не го обича...
Обичам министъра на финансите, защото според "СТАНДАРТ" "Чобанов очаква до 0,8 % ръст на
икономиката" и обещава, че "няма
да затягаме коланите"... Обичам и премиера - г-н Орешарски, който пък, без да е прочел вестниците, обявява пред
"24 ЧАСА", че "за да има
видимо подобряване на състоянието ни, ще бъде необходим растеж поне от порядъка
на 6-8 %"... Милите те -
всячески се опитват да ни вдъхнат оптимизъм, вяра в светлото бъдеще! Макар и
след десетина петилетки - светлото бъдеще все още ще ни дебне иззад ъгъла!
Не съм много сигурен, но може би обичам и Мая Манолова - предполагам, заради твърдението й пред
"ПРЕСА", че "Всичко, което
обещахме, го правим"... Така и трябва - каквото си обещал, това и ще
правиш! Иначе си е дива мента - за корем!
Е, малко уточнение внася нейният шеф, председателят на Народното събрание, г-н Миков за "24 ЧАСА" - че "И най-умерените предизборни обещания
понякога не могат да бъдат изпълнени"...
Щото зависели от други обстоятелства. Ами тогава защо се дават тия
обещания? Отговор дава същият г-н в същото интервю - "Политическите декларации по принцип обикновено са празни
думи"...
Казано ви е от най-високо място, значи е вярно!
Междувременно мандатоносителят - колкото и нецензурно да звучи в днешно
време тая дума, г-н Станишев, хвали
правителството си пред "ТРУД" за пет процентното намаление на тока: "Кое правителство например е успяло да
постигне такова намаление?"
Отговаряме веднага - правителството в оставка на ГЕРБ, което на 5 март
свали цената не с 5, а със 7 %...
Значи ли това, че ГЕРБаджийското правителство е по-добро от това? Поне с
два процента? И в такъв случай - това пет процентно намаление има ли нещо общо
с евентуална оставка?
Любимото ми правителство не знае. Тия работи не се решават от него - както
назначенията, както структурата на Министерския съвет, в която се мъдри
министерство, за което никой, дори министърът му, още не знае за какво се мъдри, решават се от
други, които пишат декларация, според
която трябва да се прекрати "порочната
зависимост между бизнеса и политиката". Така пише в "ТРУД".
Тук зложелателите биха попитали - а може ли да ни кажете кои от вас, създателите
на декларацията, сте били в порочна зависимост, но ние не сме такива хора и
вярваме, че съставителите на тая хартия (която май си остана само хартия) са си
надвили на харча, та вече могат да си позволят това скъсване. Макар че тая
работа не е толкова лесна, ако се съди по прославените пак от "ТРУД"
майстори на въздушна китара - майстори на свирене на китара без китара - с
махане на лапички във въздуха. Или - като още по-прославените от същия вестник
японски майстори - "Сексът без
партньори и караокето Made in Japan" - "в живота са трудни две неща - да намериш четвърти за белот и
втори за секс"... Затова японците си били измислили вариант на
състезанията за хора, които не могат да свират на китара - състезание за секс с
въздуха - вместо партньор... Има и картинки - за тия, които не вярват, че тая
дивотия съществува.
Та, затова обичам това правителство - защото никой не го обича. И защото не
обичам родителите му, които му обясняват въздушно колко го обичат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар