БЪЛГАРИ-ЮНАЦИ!

 

в. „Стършел“, бр. 4039/23 февруари 2024 г.

В последно време рядко имаме възможност да се уверим, че сме юнаци – добре, че са щангите, та малко да покрещим – колкото да не забравим за какво става дума.

Макар понякога резултатите да са обезпокоителни – „Карлос Насар приближи България до СССР“ – смущава ни „24 ЧАСА“. Толкова зор да се отдалечим от несъществуващата вече империя – и се намери някой, който да ни връща обратно!

Слава Богу, според информацията с титлата си щангистът приближил броя на спечелените медали за страната ни до тоя, спечелен по съветско време от техните щангисти.

Ние, българите, сме юнаци – тежести понасяме всякакви, преборваме се с тях и продължаваме храбро напред! Ето – според информацията на БНБ, поднесена ни от „ТРУД“, „Всяка седмица по 10 нови милионери“ – в смисъл, че всяка седмица десетина от нас се изхитрят да спастрят по един милион бели пари за черни дни.

„ТЕЛЕГРАФ“ не подхожда толкова оптимистично към данните – „282 нови милионери за година“, но с уточнението, че „Бедните теглят парите от сметките си“.

Как да не се сети човек за великата мисъл на писателя Марин Крусев – че спестовната книжка била като жената – който я има – тегли...

Ако не тегли той, имаме си топлофикации, които да теглят вместо него – „Семейство получи сметка за парно от демонтиран радиатор“ – четем в „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“. Хората си правили ремонт, платили, за да им източат водата от инсталацията, откачили радиатора, за да не пречи, и след време получили сметка за парчето желязо, подпряно на стената. Опитали се да им обяснят, че сигурно са го били оставили на балкона, та слънцето го е нагряло – оказало се, че нямат балкон. Втората топлофикационна версия била, че духалка е затоплила радиатора – сметката за ток се оказала нулева, защото в апартамента никой не живеел. Но сметката си е сметка, лихвите си текат...

При това положение естествено е българите-юнаци да подирят начини за справяне с положението. И, нали сме юнаци – намираме!

Хотелите по морето през зимата са празни? Веднага им намираме приложение – „Отглеждат наркотици в хотел в Слънчев бряг“ – споделя челния опит „ТРУД“. Хората спретнали наркооранжерия на два етажа, грижили се за тревицата, колкото да си платят тока, а полицаите – провалили бизнес плана.

Бива ли така - държавата да се намесва в частната инициатива?

А че наистина сме юнаци, ни убеждава още следващата информация в криминалната трудова хроника – „Три жени задигнаха един тон желязо“! При това – най-възрастната била на цели 65 години!

Ето, на това се казва българка майка юнашка!

Че сме юнаци, макар и не чак дотам, се е постарал да ни убеди самият Бойко Борисов – заяждайки се с некоалиционните си неколеги, право в очите  им го е рекъл – „Литнахте по студиата да обяснявате колко сте готини, а ГЕРБ ви пречи. Не можете да боядисате това, което сме построили“! Цитатът е от „24 ЧАСА“, но го има и из другите вестници.

Естествено – непостроената, но вече платена магистрала няма как да се боядиса, тук експремиерът е съвсем прав. Може само да се замаже работата.

Проблемът е друг – това, с боядисването, не ви ли звучи малко познато? Не? Ами – потърсете в Гугъл – веднага в очите ви ще скочи: „Тодор Живков казваше: „Това, което ние построихме, вие няма да можете да го боядисате“!

Не са хубави тия работи – да се крадат чужди мисли! Особено от човека, на когото си бил шофьор, бодигард и прочее.

Макар че на нас, като на българи-юнаци, нищичко не може да ни се опре – тон желязо да намерим на улицата, ще го вдигнем и ще си го отнесем вкъщи като едното нищо! Какво остава за някаква си мисъл!