Странно нещо е онова, което по навик
наричаме българска журналистика!
Ден, след като премиерът благоволи да
нарече търчащите подире му репортерки „мисирки“, целокупното вестникарско
войнство се възмути.
Седмица по-късно никой не нарича
репортерките по друг начин.
Довчера жалеше за Милен Цветков –
колегата, когото преди две години изхвърлиха от работа заради неудобен някому
въпрос и чак до смъртта му никой не се поинтересува как живее и с какво си
храни децата.
Днес се възмущава от поредния журналист,
задал недотам удобни въпроси.
Такива ми ти работи…
Затова без особена изненада в
„МОНИТОР“ четем, че „Да издевателстваш над генерал Венцеслав Мутафчийски,
който с хъс и безкористност организира защитата на нацията от коварния
коронавирус, за да изпереш оцапания си имидж, е всъщност да затънеш в блатото
така, че никога повече да не можеш да се измъкнеш от него.“
Изцапаният имидж е на журналистката
Миролюба Бенатова, също изхвърлена от същата телевизия, която изхвърли и Милен
Цветков, и която се прехранваше като шофьор на такси. Затова и въпросът на
генерала „Ти, от таксито, къде си тръгнала да се връщаш“ (цитиран
от „ТРУД“) е съвсем логичен. Щом искаш да питаш някого – стой си в таксито и
чакай да се качи – ако се качи, питай колкото си искаш и си чакай бакшиша! Къде
си тръгнала да се връщаш в журналистиката!
Ако се вярва на автора на „МОНИТОР“
г-н Иван Тропанкев, интервюто е „брутално манипулирано и е редно
прокуратурата да се произнесе“. А задаващата въпросите е „с
известни за всички социопатични наклонности“. Затова „не са случайни аплодисментите на агент
Сашо и останалите клакьори на реваншистите манипулатори на прехода“…
И „Няма как лекарят хирург, бил и
на много фронтови линии, да бъде закарфичен в хербария, поръчан от познати ни,
изникнали от нищото политици. Криминалният преход имаше нужда от своята каста
певци, но и от словесни килъри, когато потрябва“.
Странно – май че никой в пресата не
се сети за участията на ген. Мутафчийски в опасните задгранични мисии на
българската армия, нито за спасените от него човешки животи, та да го защити,
когато премиерът Борисов снизходително ни обясни, че „ние го направихме
началник“…
Разбира се, огненото антрефиле
завършва с фойерверк на журналистическата мисъл, макар и малко миризлив – че
генералът няма „да се остави да бъде пръскан с мръсотиите на птица
папуняк, в каквато се е превърнала Миролюба Бенатова“.
Великолепно! Най-после – едно ново
пиле в журналистическата гилдия! Или в таксиджийската – ако нещата вървят все
така, както са тръгнали – в правилната посока. Ако нещо във високия стил на
автора на антрефилето ви притеснява, отворете научно-популярната страничка
на „24 ЧАСА“, за да научите, че
„Първият хомо сапиенс преди 46 хиляди години е бил с поведение, близко до
нашето“.
Това е
успокоително - все пак обяснява донякъде нещата.
Още по-ясно
става след прочетеното в „СТАНДАРТ“ – в Австралия били наели специални хора,
които да плуват сред рибите в градски аквариум, за да ги забавляват по време на
карантината, когато зад стъклото няма публика. „Имаме леопардови акули,
които обичат да се гушкат, все едно са кученца“ – обяснява мениджърът на аквариума.
С акулите е така – ако не ги
забавляваш, гушкаш и почесваш по коремчетата, има голяма вероятност да попаднеш
вътре в коремчетата.
Това пък вече хептен обяснява нещата с
онова нещо там, което по навик наричаме българска журналистика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар