четвъртък, 5 септември 2019 г.

ЧЕТЕТЕ КЛАСИЦИТЕ!



Започваме с повече от странно послание, открито в „ТРУД” – без никаква връзка с текстовете на страницата, тя започва с цитат на латински – преведен, за щастие: „Дълго не могат да живеят и да се харесват поемите, написани от водопийци”…
Мъдростта на древните е неоспорима, а мъдростта на съвременниците малко ни обърква с редакционния коментар към сентенцията: „Думите на великия римлянин е добре да бъдат осмислени от всички трудови колективи, на които е забранена употребата на алкохол преди 20 ч. Четете класиците, котенца!”
Защо котенца, а не пиленца – това е въпросът.
Опитваме да открием отговора в братските вестници и съвсем се объркваме – котенца не откриваме никъде, освен две в страниците за малки обяви на „СТАНДАРТ” – едното е „Русо коте, развратно денонощно”, другото коте – „диво похотливо, денонощно”.
Срещу 60 стотинки на минута. Денонощно.
По-скъпо от електрическите тротинетки, но пък – по-безопасно, става дума все пак само за стандартен телефонен разврат, популяризиран от централния български печат.
Като си говорим за разврат, кой знае защо винаги се сещаме за българския футбол – там обаче тарифите са доста по-солидни. „Обиди, среден пръст и грешен червен картон = 6200 лева” – изчислява „24 ЧАСА”.
След злополучен мач на отбора си, собственикът на „Славия” олекнал с 5000 лева заради това, че нарекъл съдията „срам за българския футбол и парламент” (съдията, Ст. Апостолов подработвал и като депутат), а освен това -  „крадец”, „подлога” и „завършен джендър”. Средно – по хилядарка на обида.
Изглежда без да искаме налучкваме тарифата на футболния съюз – защото в същия мач „главното медицинско лице в щаба на Славия показа среден пръст на разградски фенове” – и тоя пръст му донесъл 1000 лева глоба… Ако беше показал и другият среден – хилядарките щяха да са две.
„ТЕЛЕГРАФ” също обича футбола. Само че набляга на нежната му страна – „Фенове точат лиги по футболна съпруга” – твърди най-тиражният всекидневник.
Запознаваме се с красотата на причинителката на засилено слюноотделяне у любителите на великата игра, обръщаме страницата и с радост научаваме, че „Радичев чете „Телеграф” и на морето”.
Дотук – добре, и на морето хората искат да научат новините. Но текстът след снимката на известния актьор сякаш е превеждан от неизвестен за нас език с помощта на интернет преводач„Антон Радичев изрба „Телеграф” – започва дописката, за да продължи с театъра на „Искра радева” (фамилията е изписана точно така – с малка буква), информацията, че героят на информацията щял да празнува „45-гошния си юбилей”, а Камен Донев ще „представа дългоочакваната творба”…
Кой знае защо се сетих за този стар случай от писателското кафене – седял си поетът Иван Пейчев кротичко зад чашката, когато край него минал мастит (вече забравен) автор и авторитетно го посъветвал:
- Иване, не пий  – пиши, бе, пиши!
Поетът отвърнал не по-малко авторитетно:
- Ангеле, пий, бе! Пий!
Не, че искаме да призоваваме към пиене преди осем вечерта, но понякога очевидно е по-полезно човек да се занимае с това богоугодно деяние, отколкото с хабенето на хартия – все пак, гора се е сякла за тия вестници!

Няма коментари:

Публикуване на коментар