сряда, 20 декември 2017 г.

КОЛКО СМЕ ДОБРИЧКИ!

в. "Стършел", бр. 3725/22.12.2017 г. 

Едни такива праведни чувства ни обладават преди големи празници, ставаме неописуемо добри, какво ти добри – направо меки Марии, добрички, та оттатък!
Дори строгата, но справедлива съдебна система се размеква в тия дни – ако се вярва на „24 ЧАСА”, е дала „Година условно за следовател, окрал мъртвец”.
Като как става работата? Ами – „През 2005 година следователят бил повикан за оглед в столичния квартал „Разсадника”. В стаята с починалия 62-годишен мъж следователят намерил нотариален акт за жилището...”. Като намерил документа, пазителят на реда и законността седнал и написал фалшив документ, според който негов съучастник наследява апартамента на покойника. Не става ясно дали е преджобил нещастния човек, но на Оня свят пари не трябват никому – така че няма лошо. Най-хубавото идва, разбира се, накрая – малко преди Нова година Върховният касационен съд потвърждава присъдата и тя става окончателна.
Пропуснато е да се спомене дали крадецът на апартаменти е обещал друг път да не прави така или не – но все пак са му определили някакъв изпитателен срок – ако открадне още един апартамент през следващите три години, ще му дадат още една година условно, та да се научи, че това не е хубаво.
„ТРУД” затова се казва „Труд”, защото се вълнува от проблемите на трудещите се. От всички сфери на общественото обслужване. За вълнуващите се от съдбата на работещите момичета от „Слънчев бряг”  вестникът прави проверка и ни осведомява: „Проститутките на топло по родните места”. И, за да не се чудим какво правят на топло, уточнява: „Много от тях са споделили част от припечеленото с близките си и са осигурили дърва за зимата...” А пък „за да не загубят форма за предстоящите четири-пет месеца, много от тях са вече клиенти на фитнеса”. А където няма фитнес? Трудовата газета знае всичко – „където няма нирвани за спортуване, момичетата са решили да помагат примерно в местни оранжерии”. Тоя нов спортен уред – нирваната, не ни стана много ясен, надяваме се в следващ брой да ни го покажат на картинка.
Но – по-добре нирвана, отколкото тичане за здраве – от друга трудова страница разбираме, че „Спортуването на открито в града е безполезно”. Като се надиша човек едно хубаво с фини и не чак дотам фини прахови частици, каква му е файдата, че е търчал сред колите като щур!
Празниците наистина облагородяват дори и най-чепатите характери. В обширно интервю за „24 ЧАСА” г-н Волен Сидеров споделя бъдещите си творчески планове: „Мога да преподавам в НАТФИЗ. Да не е храм?”
Ами – очевидно не е. Само една проста академия! Чунким голяма работа!
Успокоени за бъдещето на депутата, мярваме научната страница на „ТРУД”, в която френски и марокански палеонтолози ни уверяват, че още преди 300 000 години хората са имали лица, подобни на нашите, и че „Ако имаха шапка, вероятно щяха да са неразличими на улицата”.

Палеонтолозите където отиват, ние оттам се връщаме – ние тоя факт отдавна вече сме го установили! Дори и шапка не им трябва на човекоподобните ни прародители – само панталони. Не че нашата публика вече не е достатъчно разкрепостена, ами зима е все пак...