Зададe ли се юбилей, винаги е като на кръщене – с
голямо оливане.
Зададе се 180-годишнината на Апостола на свободата и
оливката бе точно като за 180-годишнина.
Началото постави „ТАБЛОИД” с бомбастичното твърдение, че „Васил
Левски е роден през 1846 г.”. Поставена е и питанка, за да е ясно, че
редакцията крие някакви съмнения. На логичния въпрос като как 16-годишно момче
е отишло в легията на Раковски, цитираните изследователи отговарят, че по онова
време момчетата съзрявали по-рано и в четите имало дори 14-годишни.
Късно разкритие – юбилейните празненства са в пълен ход, а
вестниците подемат любимата си дъвка – „Над 10 версии за гроба на Левски” –
твърди „ТРУД”. Учени и не чак толкова настояват да копаят ту тук, ту там, слава
Богу, никъде не копаят все още, София е достатъчно разкопана покрай метрото.
А новите технологии пеят своята зла песен – „Левски
стана хит и в интернет” – твърди „СТАДАРТ”. Дигитализираната версия на
тефтерчето на Апостола се радвала на голям успех. Липсва само информация колко
лайкчета е събрало тефтерчето и дали бие по посещения Гери-Никол.
„24 ЧАСА” популяризира друга дигитална оливка – „Подписът
на Васил Левски върху флашка”! Официалните лица, дошли в Националната
библиотека да видят оригинала на тефтерчето, щели да получат „флашка
(имитация на дървена) с неговия автограф”. Естествено, че дървена – по
онова време всички флашки така са ги правили! Деветнайсeти век, все пак! Освен
това – за да не се омазни подписът върху флашката във височайшите ръце, тя шяла
да бъде сложена в „копие на кутията, в която се съхранява оригиналът в
банката”.
„СТАНДАРТ” не разчита на официалните оливания, за да пълни
страиците си – той си измисля свои – „ДНК анализ показва, че Васил е бил с
кръвна група 0 положителна”! Тая медицинска подробност за човека, който
разклати Османската империя и събуди робите за бунт, е гарнирана с поетически
отклонения – „това е тази група, която може да дава кръв на всички останали,
но не може да получава от тях. Дори в това има символика, която обяснява
отдадеността на Васил Левски на своя народ”.
Вече си изяснихме – номерът е в кръвната група. Ако беше А
– положителна, със сигурност щеше да си остане гайтанджия.
И все пак – ако си говорим за рекорди в оливките – рекорд,
достоен за „Гинес”, поставя Българската монетна къща, рекламираща на цяла
страница на „СТАНДАРТ” патриотичната си инициатива:
„Направете инвестиция с национална стойност!” – призовава ни къщата. Как? Ами – като си купим „Първото
изцяло българско кюлче от най-чисто злато”.
Какво му е изцяло българското на кюлчето? Ами – от едната
страна има лъв и пробата на метала, а от другата – портретът на Апостола. Май
забравихме да уточним, че кюлчето тежи половин грам.
Но пък е наречено „Кюлчето „Васил Левски”! „Отсечено
във висше монетно качество „мат-гланц” от най-чисто злато... Както с
родолюбивия си мотив, така и с изработката си, то отдава почит на България.”
Великолепна идея – да гудиш портрета на човека, отчитал
грошовете за храна, върху златно кюлче, за да могат родолюбците да направят
инвестиция с национална стойност – ей на това му викаме ние патриотизъм в
действие!
Как да не препише човек след всичко станало само един ред
от тефтерчето на Апостола:
Народе????
Няма коментари:
Публикуване на коментар