Във вестниците винаги пише истината, само истината, цялата
истина, нищо освен истината. В седмичниците – веднъж седмично – седмичната, във
всекидневниците – пак само истината, само че само днешната.
Утре – нов ден, нова истина!
Многомилиардната сага в Белене аха – да приключи. Поне
според „ТРУД”, дописал изявление на вече следствения ексминистър Овчаров: „Французи
вземат АЕЦ „Белене”! Разгеле, бяхме се отчаяли, добре, че сме франкофонска
държава, та се разбираме като франкофон с франкофона!
На следващия ден се оказа, че има грешка в превода –
посочената фирма бързичко прати писмо до медиите - "Веолия" отрича
да има интерес към АЕЦ "Белене" – четем в „СЕГА”. Разгеле,
чуждестранните инвеститори не са се свършили – „24 ЧАСА” е изровил още някакви
– „Американци готови с оферта за АЕЦ „Белене”!
Както е тръгнало, ще вземат наистина да я построят тая
централа! Ако не сега – друг път... Те веднъж вече събориха построеното, ред е
на новото строителство!
Досущ като новата трибуна на стадиона на „Левски” – когато
новият собственик на клуба попитал дали няма някакъв начин да є се сложи
козирка, „фирми-строители на стадиона казали, че „това нещо е по-добре да се
бутне и да се направи наново”... „ТРУД” посочва и цената на построеното
досега – „Сектор „А” глътна около 12 млн. лева”!
Както би рекъл г-н Г. Балкански, имали бол пари – платили!
„ТЕЛЕГРАФ” бърза насреща с по-малка сума – „Шофьор на
линейка ограби мъртвец”. А според заглавието, мъртвецът „Преди да издъхне,
обменил няколко хиляди”. От дописката под гръмкото заглавие пък става ясно,
че „служителите в обменното бюро обяснили, че е получил 320 лева”.
Странен курс – обменяш хиляди, получаваш стотици!
Следват подробности за крадеца, биографични данни, обещания
за уволнение и други справедливости. На следващия ден от „ТРУД” научаваме
следващата истина – след като изгледали записа от охранителната камера, се
оказало, че „Шофьорът на линейка не е ограбил починалия мъж”! И слава
Богу – остана и мъртъвците да преджобват! За набедения остана лекето върху
името му, за вестниците – продаден тираж за доста по-голяма сума от изчезналите
триста лева.
Истината може и да е малотрайна, а животът, както биха
казали древните, може и да е кратък, затова пък изкуството е вечно. Или поне –
част от него. Да се надяваме – по-важната, защото ако се вярва на антрефилето в
„24 ЧАСА”, „Скриха козела на Чапкънов в Смолян, крадели му топките”.
Става въпрос не за топки за боулинг, ако ме разбирате правилно. Все пак „При
първата кражба имали късмет да му намерят топките, захвърлени в градинка, и
художникът на театъра ги заварил, но пак изчезнали”... Накрая прибрали
посраменото произведение на изкуството на по-сигурно място – във фоайето на
театъра – театралите, предполага се, не са клептомани и не им е до кило желязо.
Ако живеехме по-на север, щяхме да имаме известно обяснение
за случващото се в страната и медиите – според статистика, до която се е добрал
„СТАНДАРТ”, „250 млн. литра козметика изпиват руснаците годишно”!
Каквото и да ми говорите, стандартът се повишава – едно е да жулнеш кило
самогон и да се омагьосаш, съвсем друго – да се поглезиш със стограмка френски
парфюм! И мирише по-добре!
Но тук сме в слънчева южна страна, къде ти одеколони,
лосиони и друга козметика!
Явно трябва да дирим причината другаде – само че никой не ни казва къде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар