сряда, 7 декември 2016 г.

ИСТИНАТА, САМО ИСТИНАТА…


Във вестниците винаги пише истината, само истината, цялата истина, нищо освен истината. В седмичниците – веднъж седмично – седмичната, във всекидневниците – пак само истината, само че само днешната.
Утре – нов ден, нова истина!
Многомилиардната сага в Белене аха – да приключи. Поне според „ТРУД”, дописал изявление на вече следствения ексминистър Овчаров: „Французи вземат АЕЦ „Белене”! Разгеле, бяхме се отчаяли, добре, че сме франкофонска държава, та се разбираме като франкофон с франкофона!
На следващия ден се оказа, че има грешка в превода – посочената фирма бързичко прати писмо до медиите - "Веолия" отрича да има интерес към АЕЦ "Белене" – четем в „СЕГА”. Разгеле, чуждестранните инвеститори не са се свършили – „24 ЧАСА” е изровил още някакви – „Американци готови с оферта за АЕЦ „Белене”!
Както е тръгнало, ще вземат наистина да я построят тая централа! Ако не сега – друг път... Те веднъж вече събориха построеното, ред е на новото строителство!
Досущ като новата трибуна на стадиона на „Левски” – когато новият собственик на клуба попитал дали няма някакъв начин да є се сложи козирка, „фирми-строители на стадиона казали, че „това нещо е по-добре да се бутне и да се направи наново”... „ТРУД” посочва и цената на построеното досега – „Сектор „А” глътна около 12 млн. лева”!
Както би рекъл г-н Г. Балкански, имали бол пари – платили!
„ТЕЛЕГРАФ” бърза насреща с по-малка сума – „Шофьор на линейка ограби мъртвец”. А според заглавието, мъртвецът „Преди да издъхне, обменил няколко хиляди”. От дописката под гръмкото заглавие пък става ясно, че „служителите в обменното бюро обяснили, че е получил 320 лева”. Странен курс – обменяш хиляди, получаваш стотици!
Следват подробности за крадеца, биографични данни, обещания за уволнение и други справедливости. На следващия ден от „ТРУД” научаваме следващата истина – след като изгледали записа от охранителната камера, се оказало, че „Шофьорът на линейка не е ограбил починалия мъж”! И слава Богу – остана и мъртъвците да преджобват! За набедения остана лекето върху името му, за вестниците – продаден тираж за доста по-голяма сума от изчезналите триста лева.
Истината може и да е малотрайна, а животът, както биха казали древните, може и да е кратък, затова пък изкуството е вечно. Или поне – част от него. Да се надяваме – по-важната, защото ако се вярва на антрефилето в „24 ЧАСА”, „Скриха козела на Чапкънов в Смолян, крадели му топките”. Става въпрос не за топки за боулинг, ако ме разбирате правилно. Все пак „При първата кражба имали късмет да му намерят топките, захвърлени в градинка, и художникът на театъра ги заварил, но пак изчезнали”... Накрая прибрали посраменото произведение на изкуството на по-сигурно място – във фоайето на театъра – театралите, предполага се, не са клептомани и не им е до кило желязо.
Ако живеехме по-на север, щяхме да имаме известно обяснение за случващото се в страната и медиите – според статистика, до която се е добрал „СТАНДАРТ”, „250 млн. литра козметика изпиват руснаците годишно”! Каквото и да ми говорите, стандартът се повишава – едно е да жулнеш кило самогон и да се омагьосаш, съвсем друго – да се поглезиш със стограмка френски парфюм! И мирише по-добре!
Но тук сме в слънчева южна страна, къде ти одеколони, лосиони и друга козметика!

Явно трябва да дирим причината другаде – само че никой не ни казва къде...