в. „Стършел“, бр. 4120/19 септември 2025 г.
В понеделник децата
тръгнаха на училище – понесли традиционните букети и саксии с цветя, а ако се
вярва на телевизионните репортажи – дори
пликчета с бонбони за любимите учители.
Тук е мястото да си
припомня славната традиция на варненската Френска гимназия, в която учебната
година за подготвителния клас започваше със замерване на подгответата с моркови
или зелеви листа – да си знаят, че са зайци, и да имат респект към старите кучета.
Медиите направиха на
маймуна пловдивската административна съдийка, на която шефът є, г-н Георги
Чолаков, подари плюшено зайче по случай встъпването є в длъжност. Дали това има
някаква връзка с варненската традиция – не става ясно, дори „СЕГА“ не се е добрал
до символиката на плюшените зайчета, но пък е научил, че „председателят
на Върховния административен съд е раздавал зайчета на всички 104 нови
административни съдии, назначени или повишени, през време на целия си мандат“.
Какво стана с оная, как є
беше името, Темида – в безсрочен отпуск ли излезе, та на нейно място да дойдат
зайчетата?
На плюшените зайци им е
лесно – те не се хранят.
На хората им е по-трудно
– „Есен 2025-а ни посреща с 30 % по-скъпи домати и чушки“ – направил си
е труда да изчисли „24 ЧАСА“. И предупреждава, че „Трябва да се бърза,
защото зеленчуците може да поскъпнат“!
Сезон на лютениците –
какво да го правиш!
Но има и друго обяснение
– „Иде пак доматената революция“ – предупреждава „ТРУД“. „Когато на
българина му писне, посяга към домата“ – твърди авторът на проучването,
г-н Росен Тахов. Не за да си направи салата, разбира се, а за да замери с него
досадилите му управници.
Славна история имат
доматите у нас! Малко хора знаят, че четниците на Ботев качват на „Радецки“ и „няколко
сандъка с доматен разсад, за да са по-убедителни пред корабната охрана. Това е
бойното кръщение на българския домат“...
Доматът, според
посветената на него цяла страница, е любим зеленчук на властта през годините
след 1944 година – „Социализмът е златната епоха на българския домат.“.
Защо ли? Елементарно – „Понеже е с цвета на червеното знаме, Партията
полага специални грижи за него“.
Както се оказа –
напразно. Защото през зимата на 1997 година в протеста срещу коалицията,
оглавявана от БСП, „Доматената
стихия помете депутатите и през февруари капитулираха“.
И това – благодарение на
Царя на българския домат – сорта „Бизон“ – „Този хибрид е плоско кръгъл,
едър, твърд, яростно червен, със средна маса 60-70 грама. В неговата генетика
има спомени от Ботевата чета и Стоил войвода. Когато българинът тръгва на
Доматена революция, избира тъкмо Бизона“!
Напразни са усилията на
дошлите след първата доматена революция властници да предотвратят следващата - „За
да обезоръжат народа, силните на деня смачкаха българския домат. Сведоха до
краен предел родното производство и насърчиха вноса“...
Както е рекъл класикът –
„Тирани, всуе се морите!“ – внесената стока се оказа още по-страшно оръжие, тъй
като „вносният домат наподобява повече гюле, отколкото зарзават“...
Трудни дни се задават за
властта! Може би трябва да се вземат някакви мерки – примерно, да се забрани
песента „Зеленчуци който не яде“ като радикализираща населението?
Да се надяваме, че
повечето домати ще влязат в бурканите под формата на лютеница.
И бурканът с лютеница
никак не е за пренебрегване, когато на човек му прекипи!
Макар че при тези цени на
доматите...
