в. „Стършел“, бр. 4153/22май 2026 г.
Все още се срещат между
нас такива хора – с широки сърца и отворени портфейли – нашите нови дарители!
„Ивайло Мирчев сам
плати гаранцията на шофьора, който му посегна“ – прославя един от многото „24 ЧАСА“. Имаше
известно недоразумение дали шофьорът е посегнал на депутата, или депутатът така
си е помислил, но паркиралият по средата на улицата доставчик по спешност бе
прибран от вездесъщите органи на реда и държан 24 часа (надяваме се, не на
„трамвая“), за да знае друг път с кого си има работа.
Но българският депутат
може да бъде строг, но и справедлив – когато г-н Мирчев си спомнил, че всъщност
не е бил бит, отишъл на крака и платил 500-те евро гаранция, та човека да го
пуснат пак да разнася сандвичи за населението.
Ще възразите срещу думите
„един от многото“? Веднага откриваме още един, в следващ брой на часовия
всекидневник – „Слави Василев: Сам повиках полиция, глобиха ме 25,5 евро –
като депутат нямам право да паркирам неправилно“.
Тук може да се
поразсъждава – само депутатите ли нямат право да паркират неправилно, или за
всички се отнася, но нека не се заяждаме със зам-председателя на
парламентарната група на мнозинството. По-любопитното е, че човекът има съвест
– след като видял в социалните мрежи снимки на любимото си порше, цвъцнато не
където трябва, го върнал на местопрестъплението и сам се предал в ръцете на
органите на реда!
Ред трябва да има в тази
държава!
За ред зове и огненото
перо на г-н Александър Симов в „ГАЛЕРИЯ“. След като неговата партия не събра
заветните проценти и отпадна от парламента, той (по стъпките на г-н Иво
Христов) се зае да издирва и други партии „с отпаднала необходимост“.
И ги открива, разбира се
– „Той (И. Х. – б.р.) е великолепен диагностик на дясната патология и
вероятно е първият, който се осмели да каже, че срещу нас стои нещо изгнило,
кухо, зле миришещо и абсолютно провалено. Градската десница от години е
заклещена в интелектуалния капан на 90-те години и колкото и джен зи-та да
пуска в своя резервоар от кървави кости, пак не може да актуализира себе си и
да изглежда нормално“.
Резервоар от кървави
кости – как звучи, а?
Има и чужди думи, ние не
ги разбираме, но сигурно означават нещо много умно – „С тази
есхатологична патетика десницата вече може да събере само хардкор политическите
си зомбита и никой друг“.
Въх, как им го рече – чак
в джигера ги смъдна!
Жалко, че джен зи-тата не
знаят и думата „джигер“. Иначе щяха да си посипят невръстните глави с пепел и
да хукнат далеч от политическите кървави кокалаци.
В битката за
усъвършенстване на българския език се включва и недотам политизираният
„БЪЛГАРИЯ ДНЕС“. Позабравеният обърнат словоред на вестниците от 90-те години
се завръща победоносно на неговите страници.
„Олимпийски медал гони
Иван Марков“ – изумява ни
спортната страница. Виждали сме олимпийски медали на снимка – обикновено са
кръгли, висят на лентичка и си нямат крака. Как медалът преследва нещастния
щангист – това даже не бихме искали да си представим.
Ами „Бардаци в Бургас
разбиват антимафиоти“? Чудехме се защо антимафиотите у нас нещо напоследък
никакви не се чуват, те били разбити от бардаците!
Виж, в най-важната
информация всичко е ясно – „Гларус наака Ивайло Захариев“.
Представете си сами как
би изглеждало обърнатото според новия словоред
заглавие, няма да ви помагаме.
