ГОРЕ, НА ЧЕРЕШАТА!

в. “Стършел”, бр. 3745/18.05.2018 г.

По празниците ни удря на патриотизъм, чат-пат – на християнска добродетел, а задаващото се лято ни навежда на размисли за здравословни диети. Диетите никак не се връзват с Гергьовските празници, но пък сезонът официално започва от първи юни – има време да се свали някое и друго килце!

„24 ЧАСА” е обединил няколко здравословни съвета с още няколко икономически и един-два сексуални на цяла страница под заглавие „Ако спите голи, ще отслабнете и ще се отървете от бръчките”. Оставяме настрани другите полезни размишления и пред задаващата се пет­ролна криза обръщаме внимание на икономическите ползи – „Когато спите голи, не е нужно да си купувате пижами. Освен това имате по-малко дрехи за пране, така че ще спестите от електричество и вода”!

Желязна логика!

Но следващото твърдение вече ни хвърля в оркестъра – спането без пижами „Подобрява социалния живот”. Как ли? Ето как: „Колко пъти сте отказвали да излизате с приятели, защото вече сте облекли пижамата си? Е, ако не носите такава, отговорът ще е нула”. Досега погрешно се смяташе, че е редно ако някой ти позвъни на вратата, да му отвориш облечен поне с пижама. Коригирайте се – и ще си подобрите ако не друго, то поне социалния живот!

„СТАНДАРТ” пък прославя нова патриотична инициатива – „Жена напира за главен войвода на България”. Войводите от ВМРО могат да спят спокойно – става дума не за вътрешнопартиен преврат, а за състезание, в което участниците трябва да изкачат Карандила край Сливен „по хайдушка пътека с мях вино на гърба си”. За незапознатите с правилата – мехът събирал 43 литра – не е шега работа! Записали се били двайсет участници – леле, това прави почти тон! Това обяснява и втората част от регламента – че „всички участници ще имат възможност да ядат агнешко и да пият вино колкото издържат”… Ами, да – кой ще ти тръгне да сваля остатъчното вино от Карандила надолу! Ей това разбирам аз – българи-юнаци!

А „24 ЧАСА” дава свой патриотичен принос в образователната реформа – „Казармата да е част от гимназията”. Аргументът на главния редактор на вестника, автор на приносното предложение, е хептен железен – „Бездруго този напълно измислен 12-и клас е напълно лишен от съдържание”. Така подрастващите за една година щели да се научат поне да зареждат автомат, та когато дойде враг коварен, да могат да сложат пълнителя и да го опушкат. Новото поколение е по-интелигентно от нас – на нас, дъртите, да научим тая сложнотия ни отне не една, а две години!

Понякога оставам с впечатлението, че дежурните редактори са запазили ученическите навици да преписват от другарчето – преди празниците „ТРУД” информира за поредната чудотворна икона – „Чудотворната „Скоропослушница” пристига за Гергьовден”. Иконата сбъдвала експресно желания за излекуване, забременяване „и много други нужди”, а била наречена така, защото името означавало „бързо чуваща молитвите”. Не се подигравам на вярващите – само ми се ще да отбележа бързата реакция на „СТАНДАРТ”, който няколко дни по-късно откри свой скоропослушник – наречен, за да не се разбере преписването „скоропомощник” – „Св. Христофор с кучешка глава и нежна душа”. Светецът бил покровител на моряците, както и на несъществуващите по негово време шофьори и летци.

Разбрахте ли сега защо от време на време по-възрастните водачи на МПС наричат засичащите ги по пътя песоглавци?

А „24 ЧАСА” открива изненадващо доказателство, че сме произлезли от маймуната – „Маймуните боравят с парите така, както повечето инвеститори на фондовите борси”! Учени направили експеримент – приучили група ситни маймунеци да си купуват храна с жетончета вместо с пари. Скоро животинките стоплили за какво става дума и дори започнали да търсят по-нис­ките цени! Върхът на експеримента бил, когато „една от маймуните дала част от жетоните си на друга в замяна на секс”!

Изводите са тъжни – че ситните ни братовчедчета също като нас „не се справят със спестяване на пари, крадат, когато имат тази възможност, използват парите за храна, а в някои случаи дори и за секс”…

Защо ли ни трябваше да слизаме от дърветата и да си губим опашките! Ако бяхме си останали горе, сега щяхме да си ядем череши до насита съвсем безплатно и нямаше да има нужда да четем вестници, които ни връщат на черешата, но за съжаление – само в преносния смисъл.