сряда, 31 януари 2018 г.

НАШАТА МАСА ПОЗДРАВЯВА ВАШАТА!


В „ТРУД” са майстори на заглавията. Любопитният и поучителен езиков анализ „За мекането на българските политици” (в списъка на мекащите оратори влиза почти половината парламент) е снабден с полезно и успокоително уточняващо заглавийце: „Щом елитът нарушава правилата на говора, какво остава за бедния народец”.
Ами – на народеца остава да чете вестничетата, списвани от достойни негови представителчета – корифеи на българския вестникарски новговор.
„СТАНДАРТ” се придържа към по-традиционните думички, които желаещите могат да открият в речниците – репортаж за модно ревю е прославен с „Наоми и Кейт Мос се фръцнаха по шлифери”. Ами – такава им е професията – фръцкат се по подиумите. Предполагаме, след още една-две години вече няма да ги наричаме „топ модели”, а „топ фръцли”.
Най-напреднал в материала безспорно е „ТРУД”. Никакви ориентализми – черпим думички направо от европейските извори – нов филм ни е препоръчан като „Еротична екстраваганца”. А за втория филм от седмицата, жанрово определян с чуждата нам дума „уестърн”, е намерена чисто българска – „Джина Карано раздава шамари в нова жанрова тупалка”. За всички, които се интересуват, става дума за „постапокалиптичен уестърн”, „огнено, наситено с тупаници и шамари зрелище”.
Насам, народе!
А, ако си позволим да използваме поне веднъж новговора на родната преса, „МОНИТОР” избива рибата и изкъртва мивката с информацията за спечелена награда от наше момче-чудо. Кристиан Костов „тушира конкуренти от 10 европейски страни” и „отмъкна статуетката, символизираща любовта на фенската маса”.
Става дума за певчески конкурс и награда на публиката, а не за свободна борба и маса в ресторант. Да не говорим, че понятието „маса” звучи леко презрително. Но – на наградения – честито, а иначе - нашата маса поздравява вашата, нищо, че говорим на различни езици! По­здравяваме, защото всички сме българи и патриоти, а през последния месец само двама души ни дадоха повод да се гордеем поне с едното. Победите на турнира в Мелбърн напълниха сума ти вестникарски страници, но „СТАНДАРТ” зарадва душите ни с нестандартното за този аристократичен спорт материалче „Гришо разкъса екипа и руснак”. Втората част я разбираме и без преводач – победил е руски тенисист. Първата обаче има нужда от уточнение – „емоциите взеха връх в нашето момче. За радост на многобройните си фенки той разкъса фланелката си от яд”. Фенки, гледайте снимките във фейсбук, що ви трябва да си губите времето със зяпане как някакви си пре­хвърлят топката с надеждата някой да се ядоса и си скъса нещо от дрехите!
Вторият, с когото се гордеем тази седмица, естествено, е избраният от нас премиер – заради екологичното му мислене. Прегръщайки изявлението му, цитирано от „СТАНДАРТ” като „Няма по-зелено правителство от нашето”, все пак с известно смущение четем еко-идеите за нещастния втори лифт край Банско – „Там няма да има нито хотел, нито дори чайна или тоалетна...” Това – добре, остава въпросът дали наторяването на храстчетата от страна на туристите може да се приеме като зелена акция. Надяваме се да го научим от следващо изявление.
А един друг, с когото не се гордеем, нещо ни се е пообидил – отдавна осъден за трафик на наркотици, не лежал нито един ден в затвора, написа писмо до телевизията, отпечатано и в „24 ЧАСА” – „В Испания съм, хванете ме”! Посочва даже и къде – във Валенсия. Може би смятате, че това е нещо като подигравка с правосъдната ни система и органите й? Нищо подобно – за нея вече тия са като дребните маломерни рибки за истинския рибар – хващат ги и ги пускат обратно, та да пораснат!
А междувременно – ловим по-големите – „ГДБОП пог­на Дан Браун” – съобщава „ТРУД”.

Това вече е предизвикателство – да подгониш самия Дан Браун. Какво ще си играем с нашите кокошкари!