СЕД, РАКОННОСТ, ЗПРАВЕДЛИВОСТ

в. "Стършел", бр. 3638/15.04.2016 г.

Кое ни е наред, та и подреждането на буквите – ей така, без да искат, буквичките в иначе правилно подредените думи се разбъркаха така, че думичките вече нищо не значат!

Искаме ли да научим истинското им значение в днешното напрегнато ежедневие, препоръчително е да отворим страничките на вестниците с рубриката „Право и ред”.

Първо приложение на правото в налагането на ред четем в „ТРУД” – „Пребиха полицай с дъска”. Двама сливналии яли, пили и се веселили, минал полицай, казал им нещо, те се ядосали, отпрали дъска от близката пейка и по­трошили човека.

Ако си мислите, че на такива побойници им се разминава – лъжете се жестоко! Отваряме „24 ЧАСА” и моментално попадаме на положителен пример – „Дават на съд ММА боец, набил депутатски син”. Синът закачил приятелката на боеца (хвалебствено квалифициран от „ТРУД” като „Култовия фен от агитката на ФК „Локомотив”), приятелката се докачила и зашлевила натрапника, боецът – толкова му е акълът, взел, че го набил.

Само че у нас Темида пипа здраво и безкомпромисно! Особено в някои случаи. Друг път – да си търси полицай, като му се бие толкова!

Защото никаква прошка няма за пре­стъпниците! Искате още примери? Ето ви – в „СТАНДАРТ” – „Рецидивист с 22 присъди открадна колело”! Как ви се вижда? Има и утежняващи вината обстоятелства – на рамката на колелото висяла „чанта с бутилки мастика и ракия от хранителен магазин”! Ще кажете – припило му се на човека, що да не свие шишетата, но това е излишна милозливост – захапе ли те веднъж съдебната машина, няма пускане – любителят на велосипедния спорт отива за две години и половина зад решетките!

Единственото, което очевидно спира справедливото правораздаване у нас, не са нито хората, нито законите, а съвсем дребни нещица и буболечки – „Кърлежи спряха държавата за стадиона в Пет­рич” – информира ни „24 ЧАСА”. Държавни представители отишли да си приберат стадиона от неизправен наемател (по случайност – съпруга на митничар), но пред тях се изправило непреодолимо препятствие – „Пазачът на базата не допусна комисията да влезе с оправданието, че е пръскано с преперати против кърлежи”. Да бяха си платили – да влязат – на вратата виси табелка, че разхождането на кучета струва само 30 лева. Държавата е богата – може да плати и по 60 лева на член на комисия, за го разведат, макар и на каишка, из държавния имот.

Виж, ако държавата бе се обърнала към частно съдилище, за да изпрати частен съдия-изпълнител, сигурно процедурата щеше да е по-бърза. Казвате – за частни съдии-изпълнители сте чували, но за частни съдии – не? Ами – четете „ТЕЛЕГРАФ” – не само частни съдии, „Частен съд дере сиромасите с 1,4 млрд. лв.”. Как? Ами – ето така: „Законът дава изключително широко поле за боравене с арбитража. Той е частен съд, който се създава от физически или юридически лица с цел да решава правни спорове, като се избягва по-скъпата и по-бавна държавна съдебна система. Така де юре всеки може да си направи арбитраж”...

Най-сладкото е, че решенията на частния съд „могат да се обжалват само пред Върховния касационен съд”. Никакви три инстанции, никакви глезотии!

А какво правят държавните съдии в това време? Ами – според „СТАНДАРТ” „Съдии разпускат в зала с танци”. Няма лошо – врачанските магистрати си направили клуб по народни танци и в една от съдебните зали два пъти седмично „се вият кръшни хора и ръченици”...

Било приятен начин на разтоварване. Сигурно.

У-бря! Да живеят седът, раконността и зправедливостта! Иху!